Начала

Ценности и идентичност

Cen

Ценности и идентичност – Българска демократична общност

В съвременните условия съществува ясна и трайна тенденция – да си самостоятелен и сам да решаваш как да организираш живота си. На всеки човек е  присъща способността да твори, да създава, да разгръща своята предприемчивост и да постига успехи.

Същевременно е налице и неизменната човешка потребност да си полезен, да се реализираш в общност. Потребност да принадлежиш към жизнени единства,  които са последователни в своите действия и които дават на човек чувството за принадлежност и лична значимост. Личността  не може да съществува без другия. Обвързването на човека с общността не застрашава, а засилва неговата идентичност, самата общност обогатява и защитава личността.

Общностното се създава чрез свободния избор на личности, които споделят общи ценности, обединяват се за реализация на своето добро и за добруването на общността, без контрол и патронаж на държавата. Да се участва в общност е централен проблем на нашия дезинтегриращ се свят. В общността човек намира отново гражданското си измерение, без което не може да се изгради като истинска личност.

Общността се основава на споделени ценности, но е немислима без правов ред. Тя обединява многообразието от личности, които общуват помежду си и съвместно осъществяват общи цели. Като междинна структура между личността и държавата общността е дом, в който човек намира това, което му дава чувството, че е в себе си, че е той.

Българското общество има нужда от сплотеност и обединяване. Нашият стремеж е да създадем условия за помиряване на българското общество. В центъра на концепцията за помиряване стои свободата на човека, както и възприемането на другия. Без да забравяме историческата истина за зловещите събития и техните извършители, без да забравяме истината за безмилостното унищожаване на хора, истината за преследването, за поругаването на човешкото достойнство, познати на народа ни и на човечеството. Но сбогуването с манталитета на комунизма, особено на посткомунизма, се оказва трудна задача.

Помиряването означава както възприемане на истината за злото, така и форма на покаяние, водещо ни към общо духовно начало. Помиряването е повече от прошка, то не е еднократен акт, то е изграждане на ново отношение, което изразява разбирането, че злото не може да бъде забравено или заличено, но че е възможно чрез осмисляне и покаяние другият да се доближи до теб. Помиряването е смелостта да приемеш другия като личност. А човечността израства от отговорността ни към миналото.

Общественото помиряване е процес, който трябва да промени цялото общество. Приемането му от мнозинството български граждани ще създаде ценностен тласък за общ подем на нацията. Идеята за помиряването, свързана с формиране на оценъчна култура на паметта, ще промени нравствените основания обществото да функционира по нов начин, по нови правила, ще засили неговата сплотеност. Това е неизбежно начало за общо добруване!

Върховен дълг е да укрепваме съзнанието за собствените ни корени, които са в основата на нашия живот и в биографията на всеки един от нас. Да възстановяваме смисъла на традицията и патриотизма, на стойностното чувство към Родината, която всички ние разпознаваме, уважаваме и обичаме, защото е общият ни дом.

Да осмисляме своите извори, да проектираме наследеното по нов начин и от наследеното да развиваме и насочваме действията си – това е смисълът на една политика, която изразява общата ни принадлежност и готовността за формиране на бъдещето. Защото миналото има смисъл като заредено с бъдеще. Защото чувството за българска принадлежност, за познанието на дълбоките корени ни дават увереност в тревожния, променлив и неспокоен свят, в който живеем.

България е също там, където има българи. Зачитането правата на българите, живеещи в чужбина, изразява уважение към техния избор и ще бъде един малък, но сигурен път за връщането им в родината. Когато се отблъскват българите, живеещи в чужбина, се отблъскват техните деца и внуци. И това е съдбоносно за България. Всеки, който обича България, всички, които са в и извън границите на родината, мислят за нейното бъдеще. Обединението на българите отвън и българските граждани в страната ще повдигне самочувствието, доверието и надеждата.

Вярваме, че идеалът за една по-добра България не може да се изгражда върху омразата и разделението. Любовта е по-силна от омразата! Ние не разделяме хората: работници от предприемачи, жени от мъже, млади от стари, столичани от провинциалисти. Не разделяме хората по етнически, конфесионален, регионален, етнографски признак или признак за сексуална ориентация.

Ние зачитаме вярата в Бога, защото тази вяра дава и разбиране за същността на човека. Знаем, че светът се управлява не само от доброто, а и от злото. Не искаме да се лишим от решения, които религията може да предложи на обществото и да го обогати с тях.

Идеалът за една по-добра България не е от днес. Всяко време ражда мечтатели, които искат  нещо по-добро за себе си и за своите сънародници. Посланието за една по-добра България има своите исторически основания в земята, в която почиват нашите предци, в  уважението към различното, в стойността на историческата памет, в идеята за семейните и градски ценности, за „наше село”, в житейския опит и разнообразието от стилове на живот. Идеалът за една по-добра България изразява вярата в нашето общо бъдеще.

Ние споделяме идеята, че нравствените основания са неотменими при формирането на политика и че изграждането на стабилно гражданско общество е освен социална и морална задача.

Това са опорите, върху които изграждаме нашите политически действия. Те ни ориентират и насърчават да ценим и пазим достойнството си като личности и като общество!