С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация

Документи
Официални учредителни текстове на Българска демократична общност:

Публичен регистър на Българска демократична общност

Седалище на Българска демократична общност:
град Карлово, ул. Дъбенско шосе № 2
 

Национална колегия на Българска демократична общност

Господин Тончев Тонев – председател
Коста Василев Костов – заместник-председател
Мая Константинова Добрева – заместник-председател
Андрей Аврамов Андреев
Велин Стефанов Кръстев
Захари Невелинов Шумков
Иво Иванов Тошев
Минко Иванов Иванов
Николай Велинков Милев
Панайот Борисов Ляков
 

Арбитражен съвет на Българска демократична общност

Росен Емилов Бодуров – председател
Ваня Атанасова Орлова – заместник-председател
Николай Петков Петков – заместник-председател
Диян Василев Кралев
Светлозар Димитров Хилендаров
 
Българска демократична общност се представлява от Господин Тончев Тонев
Уставът на Българска демократична общност може да бъде намерен в края на страницата.
 
ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР НА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ ЗА 2021 Г.
Годишен финансов отчет на Българска демократична общност за 2021 г., представен в Сметната палата в законовия срок –31.03.2022 г. и отговарящ на изискванията за форма, съдържание и начин на представяне на отчета съгласно чл. 34 от Закона за политическите партии:

https://erik.bulnao.government.bg/egfonew/s1.aspx# 

До 31 декември 2021 г. към Българска демократична общност не са постъпвали дарения. 

Към 31 декември 2021 г. Българска демократична общностне притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица 
 
ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР НА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ ЗА 2020 г.
Годишен финансов отчет на Българска демократична общност за 2020 г., представен в Сметната палата в законовия срок –31.03.2021 г. и отговарящ на изискванията за форма, съдържание и начин на представяне на отчета съгласно чл. 34 от Закона за политическите партии:

http://erik.bulnao.government.bg/egfonew/s1.aspx#

Лица, направили дарения на Българска демократична общност през 2020 г.:
 
Неделчо Михайлов Димов     3.2.2020 парично под условие 169 лв.
Панайот Борисов Ляков     3.2.2020 парично под условие 200 лв.
Иван Александров Ангелов     3.2.2020 парично под условие 87 лв.

От парични дарения в Българска демократична общност през 2020 г. са постъпили общо 456 лева ( четиристотин петдесет и шест лева) и са изразходвани: 456 лева ( четиристотин петдесет и шест лева) за рекламни материали.

Към 31 декември 2020 г. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2019 г.
Годишен финансов отчет на Българска демократична общност за 2019 г., представен в Сметната палата в законовия срок –15.06.2020 г. и отговарящ на изискванията за форма, съдържание и начин на представяне на отчета съгласно чл. 34 от Закона за политическите партии:

http://erik.bulnao.government.bg/egfonew/s1.aspx#

Лица, направили дарения на Българска демократична общност през 2019 г.:
Лице Дарение
КАЛИНА МИХАЙЛОВА ШИРОКОВА 550 лв.
НЕДКО ИВАНОВ ПЕРЧЕМЛИЕВ 300 лв.
ЛЮБЕН ИВАНОВ ВЕЛЧЕВ 550 лв.
ИВО ТОДОРОВ НАЙДЕНОВ 550 лв.
МИРОСЛАВ ТРИФОНОВ ДЕЧЕВ 550 лв.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ СТОЯНОВ 550 лв.
МАРИЯ СЕРГЕЕВА КАЗАРИНА 550 лв.
ПЛАМЕН БОРИСОВ ПЕТРОВ 550 лв.
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ АНГЕЛОВ 550 лв.
ХРИСТО АТАНАСОВ АТАНАСОВ 550 лв.
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ ГЕОРГИЕВ 550 лв.
КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА МОМИНСКА 550 лв.
ЕЛИН ЕЛИНОВ АНДРЕЕВ 550 лв.
ХРИСТО ИВАНОВ ПОПОВ 550 лв.
СТОЯН ПЕТРОВ СТОЯНОВ 550 лв.
ВИКТОРИЯ ЕВГЕНИЕВА НИКОЛОВА 550 лв.
АЛБЕНА ПЕТРОВА ШАРКОВА 550 лв.
ВЕЛИМИР МАРИЯНОВ КЕНАРОВ 550 лв.
ТАНЯ МАРИНОВА МАРЕКОВА 550 лв.
НЕДКО ИВАНОВ ПЕРЧЕМЛИЕВ 112 лв.
От парични дарения в Българска демократична общност през 2019 г. са постъпили общо 10312 лева ( десет хиляди триста и дванадесет лева ) и са изразходвани: 10311 лева ( десет хиляди триста и единадесет лева ) за провеждане на предизборна кампания за местните избори и политически срещи.

Към 31 декември 2019 г. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2018 г.
Годишен финансов отчет на Българска демократична общност за 2018 г., представен в Сметната палата в законовия срок – 31.03.2019 г. и отговарящ на изискванията за форма, съдържание и начин на представяне на отчета съгласно чл. 34 от Закона за политическите партии:

http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/otcheti-na-partii-110

Лица, направили дарения на Българска демократична общност през 2018 г.:

Недко Иванов Перчемлиев – парично дарение без условие, 270 лева (двеста и седемдесет лева);

От парични дарения в Българска демократична общност през 2018 г. са постъпили общо 270 лева (двеста и седемдесет лева ) и са изразходвани: 269 лева за провеждане на политически срещи.

През 2018 г. Българска демократична общност не е получавала други дарения или завещания, не е работила със социологически и рекламни агенции, както и с агенции за осъществяване на връзки с обществеността.

Към 31 декември 2018 г. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2017 г.
Годишен финансов отчет на Българска демократична общност за 2017 г., представен в Сметната палата в законовия срок – 31.03.2018 г. и отговарящ на изискванията за форма, съдържание и начин на представяне на отчета съгласно чл. 34 от Закона за политическите партии:

публичен регистър

Лица, направили дарения за осъществяване политическата дейност на Българска демократична общност през 2017 г.:

Панайот Борисов Ляков – парично дарение без условие, 1000 лева (хиляда лева);

Стоян Тасев Стоянчев – парично дарение без условие, 100 лева (сто лева).

От парични дарения в Българска демократична общност през 2017 г. са постъпили общо 1100 лева (хиляда и сто лева) и са изразходвани: 648 лева за отпечатване на „Политически начала” на Българска демократична общност и 150 лева за текущо годишно обслужване на банковата сметка на Българска демократична общност или общо 798 лева (седемстотин деветдесет и осем лева).

През 2017 г. Българска демократична общност не е получавала други дарения или завещания, не е работила със социологически и рекламни агенции, както и с агенции за осъществяване на връзки с обществеността.

Към 31 декември 2017 г. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2016 г.
Поради несъответствие в представения в законовия срок годишен финансов отчет за 2016 г. със становище на Сметната палата ще публикуваме публичния регистър на Българска демократична общност за 2016 г. веднага след уточняване на данните от представения отчет.

Годишен финансов отчет на Българска демократична общност за 2016 г., представен в Сметната палата в законовия срок – 31.03.2017 г., допълнен съобразно дадените след 31 март 2017 г. указания от Сметна палата.

http://erik.bulnao.government.bg/egfonew/s4.aspx

Лица, направили дарения на Българска демократична общност през 2016 г.:

Светлозар Димитров Хилендаров – парично дарение без условие, 138 лева (сто тридесет и осем лева);

Недко Иванов Перчемлиев – парично дарение без условие, 80 лева (осемдесет лева);

Марияна Ванчева Петкова – парично дарение без условие, 254 лева (двеста петдесет и четири лева);

Атанас Николаев Атанасов – парично дарение без условие, 250 лева (двеста и петдесет лева).

От парични дарения в Българска демократична общност през 2016 г. са постъпили общо 722 лева (седемстотин двадесет и два лева) и са изразходвани 722 лева (седемстотин двадесет и два лева).

Към 31 декември 2016 г. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2015 г.
Годишен финансов отчет на Българска демократична общност за 2015 г., представен в Сметната палата в законовия срок – 31.03.2016 г. и отговарящ на изискванията за форма, съдържание и начин на представяне на отчета съгласно чл. 34 от Закона за политическите партии:

http://erik.bulnao.government.bg/egfonew/s1.aspx

Към 31 декември 2015 г. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.
 
Отчет за местни избори, произведени на 25 октомври 2015 г.
Отчет за приходите и разходите
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2014 г.
През 2014 г. Българска демократична общност не е получавала дарения или завещания, не е работила със социологически и рекламни агенции, както и с агенции за осъществяване на връзки с обществеността. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.

http://erik.bulnao.government.bg/egfonew/s1.aspx
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2013 г.
През 2013 г. Българска демократична общност не е получавала дарения или завещания, не е работила със социологически и рекламни агенции, както и с агенции за осъществяване на връзки с обществеността. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.

http://erik.bulnao.government.bg/egfonew/default.aspx?year=2013
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2012 г.
Лица, направили дарения за осъществяване политическата дейност на Българска демократична общност през 2012 г.:

Недялко Петров Бахчеванов – парично дарение без условие, 250 лева (двеста и петдесет лева);

Добри Христов Сталев – парично дарение без условие, 200 лева (двеста лева).

От парични дарения в Българска демократична общност през 2012 г. са постъпили общо 450 лева (четиристотин и петдесет лева) и са изразходвани общо 424.40 лева (четиристотин двадесет и четири лева и 40 стотинки):

През 2012 г. Българска демократична общност не е получавала други дарения или завещания, не е работила със социологически и рекламни агенции, както и с агенции за осъществяване на връзки с обществеността.

http://erik.bulnao.government.bg/egfonew/s1.aspx

Към 31 декември 2012 г. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.
 
Публичен регистър на Българска демократична общност 2011 г.
Лица, направили дарения за осъществяване политическата дейност на Българска демократична общност през 2011 г.:

Иван Йорданов Иванов – парично дарение, 600 лева (шестстотин), за предизборната кампания за местните избори;

Йоланта Филипова Христова – парично дарение, 400 лева (четиристотин), за предизборната кампания за местните избори;

Йордан Григоров Василев – парично дарение, 850 лева (осемстотин и петдесет), за предизборната кампания за местните избори;

Костадинка Димитрова Тонева – парично дарение, 500 лева (петстотин), за предизборната кампания за местните избори;

Росица Кирилова Нешкова – парично дарение, 550 лева (петстотин и петдесет), за предизборната кампания за местните избори;

Симона Цецкова Василева – парично дарение, 850 лева (осемстотин и петдесет), за предизборната кампания за местните избори;

Милко Николов Неделчев – парично дарение, 600 лева (шестстотин), за предизборната кампания за президентските избори;

През 2011 г. Българска демократична общност не е работила със социологически и рекламни агенции, както и с агенции за осъществяване на връзки с обществеността.

Към 31 декември 2011 г. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.

Годишният финансов отчет на Българска демократична общност за 2011 г. е сбор единствено от отчетите за предизборната кампания за президентските избори и за предизборната кампания за общински съветници и кметове:

http://erik.bulnao.government.bg/egfonew/s1.aspx

От парични дарения в Българска демократична общност през 2011 г. са постъпили общо 4350 лева (четири хиляди триста и петдесет лева) и са изразходвани общо 4293.88 лева (четири хиляди двеста деветдесет и три лева и 88 стотинки): – за президентските избори – 587. 40 лева – за местните избори – 3706.48 лева
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2010 г.
През 2010 г. Българска демократична общност не е получавала дарения или завещания, не е работила със социологически и рекламни агенции, както и с агенции за осъществяване на връзки с обществеността. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.

http://www.bulnao.government.bg/files/_bg/parties/control_2010/index2010-1.html
 
Публичен регистър на Българска демократична общност за 2009 г.
През 2009 г. Българска демократична общност не е получавала дарения или завещания, не е работила със социологически и рекламни агенции, както и с агенции за осъществяване на връзки с обществеността. Българска демократична общност не притежава недвижими имоти и не е извършвала разпоредителни сделки с движимо или недвижимо имущество, не е получавала вещи, предоставени безвъзмездно за ползване, нито безвъзмездни услуги, извършени с личен труд от физически лица.

http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/godishni-finansovi-otcheti-na-politicheski-partii-za-2009-g-114Устав на Българска демократична общност

Общи положения

Чл.1. Българска демократична общност е народна партия, учредена и регистрирана в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за политическите партии.

Чл.2. Седалището на Българска демократична общност е Република България, град София. Адресът на управление е гр. Карлово, ул. Дъбенско шосе № 2.

Чл.3. Българска демократична общност се учредява за неопределен срок.
 
Символи
Чл.4. (1) Символите на Българска демократична общност са знаме и печат. Знамето е в небесно син цвят, с изписано цялото име Българска демократична общност. Печатът е кръгъл, с изписано цялото име Българска демократична общност.

(2) Знакът на Българска демократична общност е фар, излъчващ жълта светлина. Около овалната форма в син цвят, в която е разположен фарът, е изписано наименованието Българска демократична общност.
 
Принципи, цели и начини за постигането им
Чл.5. Като споделяме идеята, че за нас най-важен е човекът и че хората са равни в своите права, а управлението е задължено да ги уважава и закриля, ние провъзгласяваме основните начала и трайните принципи, чрез които ориентираме своите политически решения:
  • върховенство на закона,
  • свободен пазар и конкуренция,
  • сигурност,
  • децентрализация,
  • баланс в обществото,
  • принцип на ограничената политика,
  • устойчиво развитие,
  • принцип на постиженията и тяхното признаване,
  • гражданско участие,
  • нравствени основания във формирането на политика.
Чл.6. Политическите цели на Българска демократична общност са:
  • укрепване на доверието на българските граждани в държавните институции и въвеждане и утвърждаване на правила и институции, насочени към премахване на корупцията и ограничаване на престъпността;
  • гарантиране на реда, законността и сигурността на всеки български гражданин и спазването на основните човешки права;
  • подобряване качеството на живот на българските граждани;
  • насърчаване на личната инициатива и предприемачеството, създаване на условия за повече и по-добре платени работни места, за по-високи доходи, създаване на връзка между почтен труд и богатство;
  • осигуряване на по-добри образователни възможности, за да се развива човек като личност и да подпомага благоденствието на нацията;
  • Съхраняване на традициите, предавани от поколение на поколение и отстояване на националните интереси на страната позиции
  • изграждане на морално-културен ред, който е чувствителен към етиката и паметта и който насърчава хората да постигат успехи;
  • утвърждаване ролята на гражданското общество в управлението на държавата.
Чл.7. Българска демократична общност постига целите си чрез предвидените от Конституцията и законодателството на Република България институции и възможности за участие на българските граждани в политическия живот, справедливо управление, прилагане принципите на Социалното пазарно стопанство и на правовата държава, засилване активността на гражданското общество, сътрудничество с български и международни организации, които споделят сходни принципи и цели.
 
Организационна структура
Чл.8. Българска демократична общност има следните ръководни и контролни органи:
  1. Национален събор
  2. Съвет на общността
  3. Национална колегия
  4. Арбитражен съвет, който е контролен орган на Българска демократична общност
Национален събор
Чл.9. (1) Националният събор е върховен орган на Българска демократична общност и се състои от делегати, членове на организацията.

(2) Делегатите на Националния събор се избират по ред, утвърден от Съвета на общността. Делегатите действат в съответствие със своята съвест и убеждения.

(3) Делегати по право на Националния събор са членовете на Съвета на общността, на Националната колегия и на Арбитражния съвет.

(4) Решенията на Националния събор са задължителни за всички членове, структури и органи на Българска демократична общност.

(5) Националният събор се свиква от Съвета на общността най-малко веднъж на 3 (три) години с оповестяване на дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане поне в един национален всекидневник и не по-късно от 20 дни преди насрочения ден за провеждането му.

Чл.10. (1) Националният събор има следните правомощия:
  1. Формира политиката на Българска демократична общност, приема и променя политическата програма и устава, определя главните насоки в дейността на организацията.
  2. Избира и освобождава председателя и двамата заместник-председатели на Българска демократична общност;
  3. Избира и освобождава 8 (осем) члена на Националната колегия;
  4. Избира и освобождава председателя, двамата заместник-председатели и членовете на Арбитражния съвет;
  5. Приема годишните финансови отчети на Националната колеги
  6. Приема отчета на Арбитражния съвет.
  7. Приема решение за саморазпускане, за сливане или вливане в друга партия и за разделяне на две или повече партии с мнозинство от 2/3 (две трети) от присъстващите делегати при необходимия кворум съгласно чл.10, ал.2.
(2) Националният събор може да заседава и да приема решения, ако на него присъстват повече от половината от делегатите му.
Съвет на общността
Чл.11. (1) Съветът на общността е ръководен орган на Българска демократична общност, който осъществява дейността си между два Национални събора.

(2) Членове на Съвета на общността са съставени от членовете по т.1, 2, 3, по-долу, като към момента на учредяването на партията са 11(единадесет). Мандатът на Съвета на общността е 3 (три) години.
  1. Членовете на Националната колегия;
  2. По един делегат от всяка Областна колегия, определен с решение на съответната Областна колегия;
  3. Народни представители в Народното събрание, народни представители в Европейския парламент, министри – членове на Българска демократична общност.
(3) Членовете по чл.11, ал.2, т.3 към датата на учредяване на партията не съществуват, а тяхното членствено правоотношение е под условие и те стават членовете по право след избора им.

Чл.12. (1) Съветът на общността се свиква на редовни заседания най-малко 4 (четири) пъти годишно с решение на Националната колегия. Могат да бъдат провеждани и извънредни заседания, които се свикват по искане на поне 1/3 (една трета) от членовете на Съвета на общността.

(2) Съветът на общността се свиква на заседания с писмена покана, която се поставя на видно място в сградата, на която е адресът на Българска демократична общност и с покани, изпратени най-малко една седмица преди датата на провеждане на заседанието по телефон, факс или други средства за комуникация.

(3) Заседанията на Съвета на общността се ръководят от председателя на Българска демократична общност, а в негово отсъствие от един от заместник-председателите.

Чл.13. (1) Съветът на общността има следните правомощия:
  1. Разработва и прилага политически стратегии за формиране на политиката на Българска демократична общност;
  2. Приема решение за свикване на Национален събор и определя дневния му ред;
  3. Приема правила за определяне на реда за избор на делегати на Националния събор;
  4. Избира постоянен изборен щаб;
  5. Приема Правилник за приложение на устава;
  6. Приема Правилник за финансовия ред на Българска демократична общност;
  7. Утвърждава кандидатите за избори, предложени от Националната колегия;
  8. За подготовката на важни програмни и организационни начинания, както и за подготовката на важни решения, Съветът на общността може да вземе решение за създаване на изследователски и експертни групи и да организира регионални срещи за формиране на политика. Съветът на общността взема решение за персоналния състав на изследователските и експертните групи.
(2) Съветът на общността може да заседава и да приема решения, ако на него присъстват повече от половината от членовете му.

Чл. 14. (1) Съветът на общността може да вземе решение за провеждане на избори по персонални и програмни въпроси, както и по въпроси, отнасящи се до развитието на държавата и обществото, в които могат да участват всички членове на организацията. Решението за провеждане на вътрешни избори се взема с мнозинство 3/4 (три четвърти) от присъстващите членове на Съвета на общността при необходимия кворум съгласно чл.51, ал.1.

(2) Съветът на общността приема процедурни правила за провеждане на вътрешните избори.

(3) Решението от гласуването на вътрешните избори е задължително за всички органи и структури на Българска демократична общност.
 
Национална колегия
Чл.15. (1) Националната колегия на Българска демократична общност организира изпълнението на решенията на Националния събор и на Съвета на общността.

(2) Националната колегия има следните правомощия:
  1. Осъществява политическото ръководство на Българска демократична общност и носи отговорност за решенията по актуалните политически проблеми;
  2. Предлага за утвърждаване на Съвета на общността кандидатите за избори на Българска демократична общност;
  3. Изготвя годишни финансови отчети и ги предлага за одобрение от Националния събор;
  4. Изработва и приема годишен бюджет за дейността на Българска демократична общност;
  5. Приема решения по всички въпроси, които не са включени в компетентността на друг орган на „Българска демократична общност”.
(3) Националната колегия може да заседава и да приема решения, ако на нея присъстват повече от половината от нейните членове.

Чл.16. (1) Националната колегия е в състав от единадесет члена, в това число председател, 2 (двама) заместник-председатели и 8 (осем) члена.

(2) Председателят на Българска демократична общност ръководи и координира дейността на Националната колегия, в негово отсъствие тази дейност се извършва от един от заместник председателите.

(3) Националната колегия се избира за срок от 4 (четери) години.

Чл.17. Националната колегия заседава най-малко веднъж месечно и се свиква от председателя, а в негово отсъствие от един от заместник-председателите. Свикването може да бъде извършено по телефон, факс или други средства за комуникация.

Чл.18. Председателят и заместник-председателите на Българска демократична общност са председател и заместник-председатели на Националната колегия и се избират от Националния събор за срок от 4 (четери). Те изпълняват следните функции:
  1. Председателят представлява Българска демократична общност, а в негово отсъствие тази функция изпълнява един от заместник-председателите;
  2. Председателят, а в негово отсъствие един от заместник-председателите, свиква заседанията на Съвета на общността и на Националната колегия;
  3. Председателят ръководи заседанията на Съвета на общността и на Националната колегия, а в негово отсъствие тази функция изпълнява един от заместник-председателите.
Чл.19. (1) На свое заседание Националната колегия избира организационен секретар от своя състав, извън председателя и заместник-председателите, с мнозинство от 2/3 (две трети) от всички членове на Националната колегия.

(2) Организационният секретар отговаря за организиране начинанията на Българска демократична общност и подпомага организационната дейност на нейните структури.

(3) Организационният секретар подпомага Националната колегия в изпълнение на нейните задачи.

(4) Организационният секретар води общ регистър на всички членове на Българска демократична общност, по правила, приети от Националната колегия.

(5) Организационният секретар назначава служители, които подпомагат дейността на Българска демократична общност по правила, приети от Националната колегия. За служители могат да бъдат назначавани само членове на Българска демократична общност.
Арбитражен съвет
Чл.20. (1) Арбитражният съвет е контролен орган на Българска демократична общност.

(2) Арбитражният съвет се състои от председател, 2 заместник-председатели и 2 члена, общо 5 (пет) члена, избрани пряко от Националния събор за срок от 4 (четери) години.

(3) Председателят и заместник-председателите на Арбитражния съвет могат да участват в заседанията на Съвета на общността с право на съвещателен глас.

(4) В своята дейност членовете на Арбитражния съвет са отговорни единствено пред Националния събор.

Чл.21. (1) Арбитражният съвет има следните функции:
  1. Следи за спазване на Устава и решенията на Националния събор, Съвета на общността и Националната колегия на Българска демократична общност;
  2. Следи за зачитане на правата и спазване на задълженията на членовете на Българска демократична общност;
  3. Разглежда и се произнася по вътрешнопартийни спорове, възражения и нарушения;
  4. Разглежда и се произнася по възражения срещу решения на Общински колегии за изключване на членове и по възражения при отказ на Общински колегии за приемане на кандидатури за членство в Българска демократична общност.
  5. Изготвя годишен доклад за дейността си, който представя на Националния събор на Българска демократична общност.
(2) Арбитражният съвет не контролира финансовата дисциплина в Българска демократична общност.

Чл.22. (1) Арбитражният съвет може да заседава, ако присъстват повече от половината от неговите членове. Арбитражният съвет приема решенията си с мнозинство повече от половината от всички свои членове.

(2) Свикването на заседанията на Арбитражния съвет може да бъде извършено по телефон, факс или друго средство за комуникация.

(3) Арбитражният съвет извършва своята дейност по правилник, утвърден от Съвета на общността, включващ начина на заместване на председателя в негово отсъствие от един от заместник-председателите на Арбитражния съвет.
 
Местни организации
Чл.23. Българска демократична общност има следните местни структури и органи:
  1. Местен събор
  2. Общинска колегия
  3. Местни общности
  4. Областна колегия
Местен събор
Чл.24. (1) На територията на всяка община се създава местна организация на Българска демократична общност. Върховен орган на местната организация е Местният събор, който се състои от всички членове на Българска демократична общност на територията на общината.

(2) Минималният брой за създаване на местна организация на Българска демократична общност е наличието на поне 5 (пет) члена на организацията в съответната община.

Чл.25. Местният събор заседава най-малко веднъж годишно и се свиква с решение на Общинската колегия на Българска демократична общност. Той може да бъде свикан и с решение на Съвета на общността и по искане на не по-малко от 1/3 (една трета) от всички членове на общинската организация. Местният събор се свиква с покани към всички членове на общинската организация, съдържащи дневния ред, датата и часа на провеждане на събора. Оповестяването се извършва по телефон, факс или други средства за комуникация, не по-късно от 7 (седем) дни от провеждането на събора.

Чл.26. Местният събор:
  1. Изработва политиката на Българска демократична общност в съответната община.
  2. Избира председател, 2 (двама) заместник-председатели и членове на Общинската колегия с мандат от 4 (четери) години. Броят на членовете на Общинската колегия се определя от Местния събор.
  3. Определя кандидати за изборни длъжности, кандидатите за общински съветници, кандидатите за кметове на общини и кметове на населени места на територията на съответната община.
  4. Дава предложения за развитие на българското общество.
Общинска колегия
Чл.27. (1) Общинската колегия е ръководният орган на Българска демократична общност на територията на общината. Тя се състои от председател, двама заместник-председатели и членове, избрани от Местния събор за срок от 4 (четери) години, съгласно правилата по чл.51.

(2) Общинската колегия има следните правомощия:
  1. Съвместно с местните общности провежда политиката на Българска демократична общност на територията на общината;
  2. Организира и провежда предизборните кампании на Българска демократична общност на територията на общината;
  3. Избира общински изборен щаб;
  4. Съвместно с местните общности създава мрежа от застъпници и доброволци, които подпомагат изборните кампании на Българска демократична общност;
  5. Приема декларациите на кандидатите за членство и взема решение за одобряване или отхвърляне членство на съответните кандидати.
Чл.28.(1) ) На свое заседание Общинската колегия избира секретар от своя състав, извън председателя и заместник-председателите, с мнозинство от 2/3 (две трети) от всички членове на Общинската колегия.

(2) Секретарят на общинската колегия води регистър на всички членове на местната организация по правила, приети от Националната колегия.

Чл.29.(1) ) Заседанията на Общинската колегия се провеждат поне веднъж месечно и се ръководят председателя, а в негово отсъствие от един от заместник-председателите. Председателят, а в негово отсъствие един от заместник-председателите, свиква и заседанията на Общинската колегия.

(2) Председателят, а в негово отсъствие един от заместник-председателите на Общинската колегия представляват общинската организация на Българска демократична общност.
 
Местни общности
Чл.30. (1) Съгласувано в Общинската колегия членовете на местната организация могат да се обединяват в местни общности на териториален и професионален принцип. Минималният необходим брой членове за създаване на местната общност е 3 (трима) члена.

(2) Местната общност сама решава как да организира своята дейност като информира за това Общинската колегия.

Чл.31. В градовете с районно деление районите имат статут на община по смисъла на този Устав. За градовете Пловдив и Варна Националната колегия приема правила за функциониране на местните организации на Българска демократична общност.
 
Областна колегия
Чл.32. На територията на всяка област на Република България се създава Областна колегия на Българска демократична общност. Областна колегия може да бъде изградена, когато съществуват две или повече общински организации на Българска демократична общност на територията на областта.

Чл.33. (1) Членове на Областната колегия са председателят и двамата заместник-председатели на всяка общинска организация на Българска демократична общност. На първото си съвместно заседание те избират председател и 2 (двама) заместник-председатели на Областната колегия от своя състав съгласно правилата по чл.51.

(2) Председателят, а в негово отсъствие един от заместник-председателите на Областната колегия представляват Българска демократична общност на областно ниво.

(3) Председателят, а в негово отсъствие един от заместник-председателите на Областната колегия свиква Областната колегия, ръководи нейната дейност и води нейните заседания.

(4) На свое заседание Областната колегия избира секретар от своя състав, извън председателя и двамата заместник-председатели, с мнозинство от 2/3 (две трети) от всички членове на Областната колегия.

Чл.34. Областната колегия избира от своя състав един представител в Съвета на общността на Българска демократична общност с мнозинство от 2/3 (две трети) от присъстващите членове на Областната колегия при необходимия кворум съгласно чл.51, ал.1.

Чл.35. (1) Областната колегия организира и ръководи изборните кампании, създава областен предизборен щаб и подпомага кандидатите за публични длъжности на Българска демократична общност на територията на областта,

(2) Областната колегия съдейства за взаимодействието на структурите на Българска демократична общност на територията на областта.

(3) Областната колегия заседава най-малко 4 (четири) пъти годишно.
 
Членове
Чл.36. (1) Член на Българска демократична общност може да бъде всеки гражданин с избирателни права съгласно българското законодателство, който:
  1. приема настоящия устав, принципите и програмните документи на Българска демократична общност;
  2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
  3. не е член на друга политическа партия;
  4. готов е да работи за целите на организацията.
(2) Членството в Българска демократична общност е доброволно.

Чл.37. (1) Членството е индивидуално по постоянен или настоящ адрес в една местна организация. Членството в Българска демократична общност се придобива след подадено заявление до Общинската колегия, която одобрява или отхвърля кандидатурата с обикновено мнозинство.

(2) При отказ да бъде приет за член, кандидатът може да обжалва решението на Общинската колегия пред Арбитражния съвет в едномесечен срок след получаване на отказа.

(3) Решението на Арбитражния съвет не подлежи на обжалване.

(4) Учредителите на Българска демократична общност стават членове на организацията с факта на участието си в Учредителното събрание, което придобива статут на Първи Национален събор на Българска демократична общност.

Чл.38. Всеки член на Българска демократична общност има право:
  • да избира и да бъде избиран като кандидат за публични длъжности и в органите на управление на Българска демократична общност;
  • да изразява мнението си и да прави предложения за реализиране политиката на Българска демократична общност;
  • да получава информация и да участва във формиране на политически решения;
  • да присъства, когато се обсъжда дейността и положението му в организацията.
Чл.39. Всеки член на Българска демократична общност е длъжен:
  • да спазва устава;
  • да работи за осъществяване целите на Българска демократична общност;
  • да изпълнява решенията на органите на Българска демократична общност;
  • да плаща редовно членски внос.
Чл.40. Всеки член на Българска демократична общност получава членска карта, която удостоверява неговото членство. Националната колегия приема образец за изработване на членска карта на Българска демократична общност.

Чл.41. (1) Членството в Българска демократична общност се прекратява:
  1. при подаване на заявление за прекратяване на членството до местната организация, в която членува;
  2. поради неплащане на членски внос в продължение на 9 (девет) месеца, което се констатира на заседание на Общинската колегия;
  3. при встъпване в друга партия или поемане на мандат от друга политическа партия;
  4. при смърт;
  5. при изключване.
Чл.42. (1) Общинската колегия взема решение за изключване:
  1. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;
  2. при грубо нарушаване на уставните правила и при поведение, несъвместимо с принципите на Българска демократична общност.
(2) Решението за изключване подлежи на обжалване пред Арбитражния съвет. Възражението срещу решението за изключване се подава в 15-дневен срок от уведомяването за изключване. Решението на Арбитражния съвет е окончателно.

Чл.43. С решение на Съвета на общността Българска демократична общност може да създаде свои младежки, женски и други организации в съответствие със Закона за политическите партии. Тези организации имат за цел да представляват и да разпространяват идеите на Българска демократична общност в своите области на съществуване, както и да изразяват предложенията на различни обществени групи в политическите действия на Българска демократична общност.

Чл.44. Националната колегия може да вземе решение за създаване на „Интернет общност”, чиито членове и доброволци споделят ценностите и подпомагат дейността на Българска демократична общност. Правилата за взаимодействие на структурите с „Интернет общността” се определят от Националната колегия.
 
Политическо обучение
Чл.45. (1) По решение на Съвета на общността Националната колегия организира политическо обучение на членовете на Българска демократична общност. За тази цел се изгражда Политически институт.

(2) Всички представители на Българска демократична общност, избрани на публични длъжности и членовете на Съвета на общността, на Националната колегия, на Общинските и Областни колегии са задължени да участват във формите на политическо обучение и усъвършенстване.
 
Финанси и имущество
Чл.46. Българска демократична общност се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.

Чл.47. (1) Собствени приходи са приходите от:
  • членски внос;
  • собствени недвижими имоти;
  • дарения и завещания от физически лица;
  • всички позволени от Закона за политически партии приходи.
(2) Начините за събиране и разпределяне на членския внос, начините за събиране и разходване финансовите средства на Българска демократична общност се определят с Правилник за финансовия ред, който се приема от Съвета на общността.

Чл.48. Българска демократична общност ползва държавни субсидии по ред и в случаите, определени със закон.

Чл.49. (1) Финансово-счетоводният контрол на приходите и разходите на средствата се осъществява съгласно нормативната уредба в Република България и Правилника за финансовия ред на Българска демократична общност.

(2) Списък на лицата, които отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност се определя от Съвета на общността и се представя в Сметната палата при условията и реда на Закона за политическите партии.
 
Прекратяване на Българска демократична общност
Чл.50. (1) Българска демократична общност се прекратява при:
  • решение за саморазпускане;
  • решение за сливане или вливане в друга партия
  • решение за разделяне на две или повече партии;
  • разпускане с решение на Софийски градски съд.
2) Решенията по чл.50, ал.1, т.1, 2 и 3 се вземат от Националния събор с мнозинство от 2/3 (две трети) от присъстващите делегати при необходимия кворум съгласно чл.10, ал.2. Това право не може да бъде делегирано на други органи на Българска демократична общност.
 
Процедурни правила
Чл.51. (1) Заседанията на структурите и органите на Българска демократична общност са редовни, когато присъстват повече от половината им членове.

(2) При провеждане на Местен събор на общинската организация, ако в обявения начален час за започване няма необходимия кворум, посочен в предходната алинея, се изчаква 1 (един) час, след което Местният събор започва своята дейност на същото място и при същия дневен ред и може да взема решения.

(3) Решенията на всички структури и органи на Българска демократична общност се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите с право на глас, с изключение на случаите, за които този устав е предвидил друго мнозинство за вземане на решение.

(4) Гласуването при вземането на решения е явно, освен ако заседанието на съответния орган или структура не реши да е тайно.

(5) Председателят и заместник-председателите на Националната колегия, на Арбитражния съвет, на Общинските и Областни колегии на Българска демократична общност се избират пряко в отделно гласуване от съответните органи. За избрани се считат кандидатите, получили най-много гласове измежду всички подложени на гласуване кандидатури.

(6) Членовете на Националната колегия, на Арбитражния съвет, на Общинските колегии на Българска демократична общност се избират пряко в отделно гласуване от съответните органи. Техният брой се определя съгласно разпоредбите на този устав. За избрани се считат кандидатите, получили най-много гласове измежду всички подложени на гласуване кандидатури.

Чл.52. Мандатът на избраните председатели, заместник-председатели и членове на Съвета на общността, на Арбитражния съвет, на Националната колегия, на Общинските и Областни колегии на Българска демократична общност е 3 (три) години.

Чл.53. Националната колегия, Общинските и Областни колегии разпределят отговорностите и функциите на председателя и заместник-председателите на съответната колегия.

Чл.54. Заседанията на всички органи и структури са открити за членовете на Българска демократична общност, освен в случаите, когато с гласуване заседанията на съответния орган или структура са обявени за закрити.
 
Допълнителни разпоредби
Чл.55. Учредителното събрание на Българска демократична общност може да приема всички решения, които са от компетентността на Националния събор.

Чл.56. До 6 месеца от деня на вписването на Българска демократична общност в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд, Съветът на общността приема Правилник за приложение на устава и Правилник за финансовия ред на Българска демократична общност.

Чл.57. До изграждането на Съвета на общността, Националната колегия изпълнява неговите функции, но не по-късно от 3 (три) месеца от деня на вписването на Българска демократична общност в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд.

Чл.58. За всички неуредени в този устав въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.

Този устав е приет на Учредително събрание на Българска демократична общност, проведено на 11.01.2009 година в град София.Учредителна декларация на Българска демократична общност

Ние, като граждани на република България, образуваме Инициативен комитет и обявяваме своето решение да учредим Българска демократична общност.

Като споделяме идеята, че за нас най-важен е човекът и че хората са равни в своите права, а управлението е задължено да ги спазва и закриля, провъзгласяваме споделените основни ценности, върху които основаваме своята политическа дейност: достойнство на човешката личност, свобода, отговорност, солидарност, справедливост, различие, толерантност, семейство, патриотизъм, родолюбие, традиции.

Ценности, споделяни от Българска демократична общност:

Достойнство на човешката личност – Ние вярваме, че всяка личност е дарена с неотменимо достойнство и е ценна сама по себе си. Задача на политиката е да защитава човешкото достойнство във всекидневния живот. Споделяме познанието, че достойнството на личността е ненакърнимо, но и че човек е несъвършен и допуска грешки. И че съществува възможност, използвайки свободата си, той да не успее.

Свобода – Границата на свободата на човека се простира до свободата на другите. Но свободата на другите хора е не е само граница, а и предпоставка за свободата на всеки. Държавата дължи на всеки човек пространство, в което той да се развива и което никой не може да му отнеме.

Отговорност – Човек има възможността сам да избира какво да прави, като носи отговорност за своите действия. Свободата на човека е немислима без отговорността. Само свободният човек може да носи отговорност пред съвестта си, да бъде отговорен към останалите хора, към миналите и бъдещи поколения.

Солидарността е споделена отговорност, по силата на която хората си помагат взаимно и общността ги подкрепя, ако те не могат да се справят сами или изпаднат в беда. Солидарността означава и възможност на гражданите да участват в постигане на общите цели и в увеличаване на благосъстоянието. Нашата политика е насочена към създаване на условия за участие – на индивида, на групите, на общностите, на малцинствата от всякакъв вид, на гражданското общество.

Справедливосттагарантира условия, при които хората могат да упражняват свободата си. Ние споделяме възгледа за равните възможности, не за равните резултати. Това е ядрото на нашето виждане за справедливост. Ние вярваме, че ще постигнем повече справедливост като създадем повече възможности за отделния човек.

Различие – Всеки човек е различен от другите. Държим на личната уникалност и на преклонението пред своеобразието на всеки. Приемаме различието между хората като ценност – като различие на дарбите, способностите и постиженията им. Тъй като хората са различни и неповторими, те се нуждаят от различни възможности, между които да избират. А човек е свободен и достоен, именно защото е способен на морален избор.

Толерантност – Уважението към различни ценностни представи, които са в рамките на закона. Готовността да уважаваш хората и тогава, когато техните схващания са различни от твоите и да не навлизаш в сферата на тяхната индивидуална свобода.

Семейството придава смисъл на една дълбока потребност от общност, която създава щастие, закътаност, упование. Тук, в семейството се изживяват и споделят ценностите, на които се гради обществото: сплотеност, насърчаване на развитието, загриженост, взаимна помощ и готовност за жертви. Тук се изгражда това, което прави вътрешно силна всяка една общност – съчетаването между свобода и обвързване.

Патриотизъм (Родина, родолюбие) – Съзнанието за собствените корени и отношението към собствения произход. Отстояване на становища, които имат своите основания в чувството за принадлежност. Защита на национални позиции в рамките на Европейския съюз. Баланс между национално самосъзнание и европейско приобщаване.

Традиции - Съхраняването на традициите, предавани от поколение на поколение, опазване богатството на българската история, култура и език. Свързването на традициите с реалностите на ежедневието, свързване на традиция с модерност.

Съчетаването на общите ценности образува духовната основа, с която ще посрещнем предизвикателствата на времето. Бъдещите, но и миналите предизвикателства, които поставят на изпитание нравствения ни дълг.

Основни принципи

От общите ценности, които споделяме, ние извеждаме трайни принципи, чрез които организираме нашите политически решения.

Върховенство на закона – Ясните правила и равенството на всички пред закона, фундаментът на нашето мислене и политическо поведение.

Свободен пазар и конкуренция, създаващи условия за благоденствие.

Сигурност – Гарантиране на условия за сигурността на отделния човек, на неговия живот и собственост.

Децентрализацията е един от ключовете да решаваме по-добре своите проблеми. Тя предоставя на хората повече възможности да изграждат задоволително своя живот.

Баланс в обществото – Обединяването на различните интереси и справедливото им балансиране в духа на общото благо.

Принцип на ограничената политика – Управлението да върши това, от което гражданите имат нужда. В противен случай за хората ще остава малко лична отговорност.

Устойчиво развитие като синтез от икономика, социална сфера и екология.

Принцип на постиженията и тяхното признаване.

Гражданското участие като непосредствен механизъм за справедливо управление.

Нравствени основания във формирането на политика, защото в основата на всяко хуманно общество е вградена духовността, а изграждането на стабилно гражданско общество е преди всичко морална задача.

Цели

Ние се обръщаме към хората със следното убеждение – ще променим всичко, което е назадничаво и неморално и ще съхраним това, което създава стабилност и сигурност.

Ще се стремим държавата да осигурява еднакви правила за всички и да гарантира законността.

Антикорупционната политика и стриктното прилагане на закона са израз на нашия възглед за справедливост.

Дейността ни ще бъде насочена към насърчаване на личната инициатива и предприемачеството, към създаване на условия за повече и по-добре платени работни места, за по-високи доходи, към създаване на връзка между почтен труд и богатство.

Ще работим за осигуряване на по-добри образователни възможности, за да се развива човек като личност.

Нашата активност ще бъде насочена към установяване култура на зачитане усилията и постиженията на всеки.

Ще се стремим към изграждане на морално-културен порядък, който е чувствителен към паметта и етиката и който насърчава хората да постигат успехи.

Ние изразяваме своята воля да обединим хората около идеята за благоденстваща България, основана на общи ценности, която създава възможности за всички и която позволява на всеки човек да води достоен живот.