Българска демократична общност :: Свобода и отговорност

Основни ценности и принципи на Българска демократична общност:

Политически начала на Българска демократична общност

Време да се обърнем към корените си и да потърсим трайните ценности, които не позволяват да погине пламъкът на нашия дух, захранван от историята и от културата ни. Обърканите представи за добро и зло заличават нравствени критерии, споделяни през вековете и формирали ни като личности.

Кой е днес камъкът, върху който да изградим отново храма на българското самосъзнание? Непоклатимият камък, върху който можем да съградим нашето общо бъдеще, са основните ценности. Ценностите са стабилна основа и ясен ориентир за смислени действия, в тях е вграден духът на предците, които и под чуждо владичество са имали смелостта да мечтаят за свята и чиста република! Нищо в България вече не може да има етично и политическо съдържание извън системата от споделени основни ценности.

Българските граждани имат потребност да се обединят около политика, в която свободата и отговорността, законността и редът създават мост на доверие между управлението и гражданите. Етичната политика изгражда ценностни представи за превръщане на обществения ангажимент в етичен кодекс. Тя преоткрива нравствен ред, основан на идентичността ни като народ с ясна ценностна система.

Нашите основни ценности

Ние вярваме, че достойнството на човека е неприкосновено и че всяка личност е ценна сама по себе си. Човекът е венец на творението. Той е неповторим и различен от другите, но равноценен като личност, свободен и отговорен, но същевременно погрешим.

Човек е дарен със свобода. Свободата означава възможност на личността да се развива според заложбите си и да води живот съгласно собствените решения. Свободата е благо, чрез което личността се изявява и постига успехи в развитието си.

Границата на свободата на отделния човек се простира до свободата на другите. Но свободата на другите е не само граница, а и предпоставка за свободата на всеки. Със своята свободна воля човек търси доброто, но има и склонност към злото. За него свободата е както благо, така и бреме.

Човек има възможността сам да прави своя избор и да носи отговорност за своите действия. Свободата на човека е немислима без отговорността. Само свободният човек може да носи отговорност пред съвестта си, да бъде отговорен към другите хора, към миналите и бъдещи поколения.

Изворът на справедливостта е равенството на всички хора в личното им достойнство, без значение каква власт, какви успехи или неуспехи има отделният човек. В правовата държава справедливостта изисква еднакво право за всички, което се изразява в равенство на всички пред закона. Ние споделяме възгледа за правото на равни възможности, което не гарантира равни резултати. Това е ядрото на нашето виждане за справедливост. Защото вярваме, че справедливостта дава възможност на хората да упражняват свободата си, като използват своите способности.

Справедливостта изисква да се признават усилията и постиженията на хората. Всяка личност е извор на инициативи – икономически, политически, морални и културни. Доброто и справедливо управление трябва да създава простор за разгръщане на личните инициативи и да зачита успеха на всички.

Солидарността е споделена отговорност, по силата на която хората си помагат взаимно и общността ги подкрепя, ако те не могат да се справят сами или изпаднат в беда. Солидарността изразява непосредственото ни човешко отношение в дух на взаимопомощ и съчувствие и е по-смислена от всякакви съвършени политически програми. Солидарността означава също така възможност на личността да участва в постигане на общите цели и в увеличаване и ползване на благосъстоянието. Това сътрудничество в името на цялото е основа на всяка трайна общност. Да създадем условия за достоен живот на хората е повеля и на солидарността.

Личността е дарена със свобода и е немислима без нея, но това включва и свободата да бъдеш различен, да бъдеш друг. Приемаме различието между хората като ценност – като свободата да бъдеш друг, за да бъдеш себе си, като различие на дарбите, способностите и постиженията на хората. Хората са неповторими и се нуждаят от разнообразни възможности, между които да избират, за да утвърдят своята уникалност и да носят отговорност за своя избор.

Уважението към различните ценностни представи и към избора на всяка личност е израз на нашия възглед за толерантност. Толерантността означава намиране на път към другите, без да се изневерява на собствената принадлежност и без отказ от собствените убеждения. Ние не приемаме толерантност, която отхвърля вярата, определяйки я като нетолерантна.

Ние преоткриваме смисъла и ценността на труда. Хората са призовани към труд, чрез него те могат да постигат успехи и да умножават ценностите на живота. На личността са присъщи радостта от откритието, предприемчивостта, стремежът за изява. В човека има божествена искра, в същността си той е призван да се труди и да създава, да развива собствените сили по свой замисъл, да полага усилия, да се усъвършенства като личност, да бъде активен и щастлив.

Работата придава смисъл на човешкия живот, тя е залог за лично и общо преуспяване. В труда човек намира морално удовлетворение от изпълнение на своето призвание към себе си и към ближните, чрез него той става причастен към проблемите на обществото, в което живее. Човекът на труда има съзнанието и самоуважението, че е създател и крепител на обществото, в което и той има дял чрез приноса на своя труд.

Семейството придава смисъл на дълбоката потребност на личността от общност, която създава близост, щастие и упование. Тук, в семейството, се изживяват и споделят ценностите, на които се гради обществото: любов, сплотеност, насърчаване на развитието, загриженост, взаимна помощ и готовност за саможертва. В семейството се изгражда светогледът на човека, възприятията за света и неговите каузи. Тук се изгражда това, което прави силна всяка една общност – съчетаването между свобода и обвързаност.

Патриотизмът е съзнанието за собствените корени и отношението към собствения произход. Ние обичаме страната си и заявяваме уверено чувството си за принадлежност и стремежа си за общностно утвърждаване в и извън географските граници на България.

Запазването на традицията, предавана от поколение на поколение, е нещо изключително важно. Не само заради нас, а и за бъдещите поколения. Нашето разбиране за стойността на традицията изразява отговорността ни за създаване на нещата – тук и сега. Ние получаваме наследеното от предците, обогатяваме го, зареждаме го с нов смисъл и го предаваме на наследниците – винаги и навсякъде. Това е нашата отговорност пред предците и пред наследниците.

Неприкосновеността на достойнството на всеки човек, неговото право на свободно разгръщане на своите способности и наклонности, равностойността ни като личности и произтичащото от това равенство в правата на гражданите, признаването на жизнените проекти и на духовната ориентация на хората, уважението към свободата на вероизповеданията – това са здравите опори на нашето светоусещане и мерилото за етична политика.

Същността на човека като личност с неотменимо достойнство е фундаментът за обявяване на неприкосновените човешки права и основа на всяка общност. Нашето разбиране за човека извежда като най-важни достойнството и свободата му, но също така подчертава неговата отговорност и съотнасянето му с общността, неговата социална природа.

Основните ценности могат да бъдат извор на ред и законност, на съзидание и просперитет. Личностите изпълват със съдържание тези ценности и ги запазват. Споделените ценности предоставят мерило за оценка на добро и зло и силата за оттласкване от дъното на духовната криза, която ни задушава. Защото духовната бедност поражда всяка нищета.

Съществуването на ценности, които никой не може да промени и заличи, е стабилна основа на политическите ни действия. В нашия морално-културен ред ценностите съществуват по собствено право, те са общочовешки ценности, узрели най-вече в християнството. Трайните ценности задават посоката и създават опори в един несигурен за много хора свят.

Демократично обществено устройство не съществува без съгласие за основните ценности, без признаване на неотменимото достойнство на личността и без признаване на човешките права като основа на политическата уредба.

Основните ценности ни правят част от голямото семейство на демократичните европейски общества, защото и ние вярваме, че човешкото достойнство, свободата и отговорността, равните възможности и справедливостта, законността и солидарността са основа на човешкото развитие.

Съчетаването на нашите основни ценности и равновесието между тях изразява смисъла на политическите начала и на духовната основа, с които посрещаме предизвикателствата на времето. В тази духовна основа са вплетени корените на християнска Европа, нейното общо културно и историческо наследство и духът на нашето Възраждане, тя е фундаментът на представата ни за личността и за същината на общността.Ценности и идентичност – Българска демократична общност

В съвременните условия съществува ясна и трайна тенденция – да си самостоятелен и сам да решаваш как да организираш живота си. На всеки човек е присъща способността да твори, да създава, да разгръща своята предприемчивост и да постига успехи.

Същевременно е налице и неизменната човешка потребност да си полезен, да се реализираш в общност. Потребност да принадлежиш към жизнени единства, които са последователни в своите действия и които дават на човек чувството за принадлежност и лична значимост. Личността не може да съществува без другия. Обвързването на човека с общността не застрашава, а засилва неговата идентичност, самата общност обогатява и защитава личността.

Общностното се създава чрез свободния избор на личности, които споделят общи ценности, обединяват се за реализация на своето добро и за добруването на общността, без контрол и патронаж на държавата. Да се участва в общност е централен проблем на нашия дезинтегриращ се свят. В общността човек намира отново гражданското си измерение, без което не може да се изгради като истинска личност.

Общността се основава на споделени ценности, но е немислима без правов ред. Тя обединява многообразието от личности, които общуват помежду си и съвместно осъществяват общи цели. Като междинна структура между личността и държавата общността е дом, в който човек намира това, което му дава чувството, че е в себе си, че е той.

Българското общество има нужда от сплотеност и обединяване. Нашият стремеж е да създадем условия за помиряване на българското общество. В центъра на концепцията за помиряване стои свободата на човека, както и възприемането на другия. Без да забравяме историческата истина за зловещите събития и техните извършители, без да забравяме истината за безмилостното унищожаване на хора, истината за преследването, за поругаването на човешкото достойнство, познати на народа ни и на човечеството. Но сбогуването с манталитета на комунизма, особено на посткомунизма, се оказва трудна задача.

Помиряването означава както възприемане на истината за злото, така и форма на покаяние, водещо ни към общо духовно начало. Помиряването е повече от прошка, то не е еднократен акт, то е изграждане на ново отношение, което изразява разбирането, че злото не може да бъде забравено или заличено, но че е възможно чрез осмисляне и покаяние другият да се доближи до теб. Помиряването е смелостта да приемеш другия като личност. А човечността израства от отговорността ни към миналото.

Общественото помиряване е процес, който трябва да промени цялото общество. Приемането му от мнозинството български граждани ще създаде ценностен тласък за общ подем на нацията. Идеята за помиряването, свързана с формиране на оценъчна култура на паметта, ще промени нравствените основания обществото да функционира по нов начин, по нови правила, ще засили неговата сплотеност. Това е неизбежно начало за общо добруване!

Върховен дълг е да укрепваме съзнанието за собствените ни корени, които са в основата на нашия живот и в биографията на всеки един от нас. Да възстановяваме смисъла на традицията и патриотизма, на стойностното чувство към Родината, която всички ние разпознаваме, уважаваме и обичаме, защото е общият ни дом.

Да осмисляме своите извори, да проектираме наследеното по нов начин и от наследеното да развиваме и насочваме действията си – това е смисълът на една политика, която изразява общата ни принадлежност и готовността за формиране на бъдещето. Защото миналото има смисъл като заредено с бъдеще. Защото чувството за българска принадлежност, за познанието на дълбоките корени ни дават увереност в тревожния, променлив и неспокоен свят, в който живеем.

България е също там, където има българи. Зачитането правата на българите, живеещи в чужбина, изразява уважение към техния избор и ще бъде един малък, но сигурен път за връщането им в родината. Когато се отблъскват българите, живеещи в чужбина, се отблъскват техните деца и внуци. И това е съдбоносно за България. Всеки, който обича България, всички, които са в и извън границите на родината, мислят за нейното бъдеще. Обединението на българите отвън и българските граждани в страната ще повдигне самочувствието, доверието и надеждата.

Вярваме, че идеалът за една по-добра България не може да се изгражда върху омразата и разделението. Любовта е по-силна от омразата! Ние не разделяме хората: работници от предприемачи, жени от мъже, млади от стари, столичани от провинциалисти. Не разделяме хората по етнически, конфесионален, регионален, етнографски признак или признак за сексуална ориентация.

Ние зачитаме вярата в Бога, защото тази вяра дава и разбиране за същността на човека. Знаем, че светът се управлява не само от доброто, а и от злото. Не искаме да се лишим от решения, които религията може да предложи на обществото и да го обогати с тях.

Идеалът за една по-добра България не е от днес. Всяко време ражда мечтатели, които искат нещо по-добро за себе си и за своите сънародници. Посланието за една по-добра България има своите исторически основания в земята, в която почиват нашите предци, в уважението към различното, в стойността на историческата памет, в идеята за семейните и градски ценности, за „наше село”, в житейския опит и разнообразието от стилове на живот. Идеалът за една по-добра България изразява вярата в нашето общо бъдеще.

Ние споделяме идеята, че нравствените основания са неотменими при формирането на политика и че изграждането на стабилно гражданско общество е освен социална и морална задача.

Това са опорите, върху които изграждаме нашите политически действия. Те ни ориентират и насърчават да ценим и пазим достойнството си като личности и като общество!Политически принципи

Българската политика страда от остра липса на автентичност. Тя поражда горчивото усещане за неистинност, за подмяна. Отказът от развитие на ясна политическа идентичност води по необходимост до конюнктурна партийно-идеологическа принадлежност.

Знаем, че съществуват същностни политически различия, които имат смисъл. Вярваме, че произтичащите от тях противопоставяния са нормални, необходими и полезни за доброто функциониране на либерално-демократичната политическа система. Доминиращото разбиране за политическото като неистинно отвежда невъвлечени в политическия процес хора към периодично изповядване на вярата в „спасител”, който да решава всички проблеми.

С малко изключения съвременното българско политическо лидерство е от авторитарен тип, свързаните с него партийни формирования – капсулирани и еднолични. Ние определяме това за вредно, а властовото възпроизводство на дискредитирани политици – за един от най-болезнените симптоми на тежкото морално боледуване на родната политическа система.

Бягството на политическото в експертното е форма на лицемерие на политическата дейност. Прикриването на политическото зад експертното е вид политическа безотговорност.

Ние отхвърляме популизма – едновременно съблазнително-ласкателен и лъжовен, защото държи гражданите в пасивност, като обрича големи части от тях на продължаваща зависимост. Популизмът поддържа една илюзорна действителност. Също като тоталитарните идеологии популизмът действа задкулисно, държи хората далеч от процесите на вземане на решения, изолира ги от участие в изработването на политики. За нас популизмът е коварен капан в буренака на колективните блянове. Той е вратата, през която в обществото нахлува произволът на нелегитимни лични и групови интереси, стихията, която събаря крехките устои на модерното демократично мислене и действие.

Считаме, че политиката трябва да служи на гражданите, а не гражданите да бъдат в услуга на политиката. Липсата на силен граждански елит, загрижен и действително независим, липсата на извънвластови авторитети, лишава обществото от жизненоважни съпротивителни сили. По-често имитирани, понякога узурпирани, много граждански инициативи се ползват за старт и легитимация на съмнителни и спекулативни политически проекти.

Вярваме в смисъла на етичната политика като основа за политическо действие – практическото осъществяване на представата за добро, която намира израз в непосредствените действия и в готовността да бъдем оценявани по такива критерии. Разбирането ни за същността на човека и създаването на условия за достоен живот са предпоставки за етична политика.

Най-важната задача на политиката е така да формира институционалната рамка, че хората да постигат това, към което се стремят – за себе си и за другите. Вярваме в институциите, вярваме в политиката като форма за изразяване и защита на интересите на всички граждани. Успешната политика управлява не със забрани, а насърчава хората да разгръщат способностите си.

Вярваме, че общностите и държавното управление трябва да служат на общото благо.Нашата цел за съвместен живот е общото благо, а не клиентелната политика. Отделните личности и общности трябва да осъществяват стремежите си благодарение на своята инициативност, а не по благоволението на държавата. Разбирането ни за личността отрича както формите на колективизма, така и изкушенията на егоизма.

Когато не се отнема отговорността от хората да се справят сами, в семейството, чрез доброволното взаимодействие с другите, като участват в разнообразни общности, те имат повече възможности да изграждат задоволително своя живот. По-големите общности и държавата могат да се намесят тогава, когато изискванията превишават възможностите на отделния човек и на по-малките общности.

Бъдеще има общество, което създава възможности на всеки човек да участва във вземането на решения. Взаимността е израз на доверието между политиката и гражданите. Взаимността се изразява чрез партньорство и диалог с организациите и сдруженията на гражданското общество. В управленските рещения трябва да участват отделните граждани и общности, техните сдружения и обединения, професионалните и обществени организации, които са част от едно активно гражданско общество и които поемат отговорности в духа на общото благо.

Дълбоко същностна черта на активното гражданско общество е политическата култура. Политическата култура се формира от познанието за политическата система и свързаните с нея убеждения, нейните роли, капацитети и приноси. Тя изразява специфичните политически ориентации на личността и на общностите – нагласите към политическата система и различните нейни части, към ролята на човека в нея. С тази утвърдена гражданска култура личностите и общностите получават възможност да влязат в политиката, да намерят езика, на който да изразят своите искания и средствата да ги приведат в действие.

Потребно ни е формиране на правово и демократично общество в полза на гражданите, със силен граждански контрол. То ще мотивира българските граждани да разчитат на политиката, без да отклоняват своята отговорност и да дават своя принос за благоденствието на общността. Добрата политика се нуждае от активно гражданско общество. Адекватна на свободното гражданско общество държавна организация може да бъде само правовата държава като всеобща негова политическа организация.

Проблемите на демократичните институции в България са част от общия проблем на „блокираната демокрация” – демокрацията, която не решава проблемите на гражданите. Юридическият безпорядък и постоянната намеса на държавата зараждат политическа корупция. Всемогъщата държава не се стреми да създава условия за благосъстояние на своите граждани, а неумолимо преразпределя тяхното богаство.

Демократичната правова държава трябва да бъде пазител на общото благо, а не негов разпоредител. Важна задача на държавата е да отстоява общото благо в интерес на цялото общество, а не груповите интереси на отделните негови части. Правовата държава упражнява властта, за да защитава отделния човек. Тя гарантира вътрешната и външна сигурност на страната. Държавната власт е подчинена на правното задължение, тя е делегирана, следователно ограничена. Държавата не е всемогъща, тя дължи на всеки човек пространство, в което той да се развива, пространство, което никой не може да му отнеме.

Без ред и законност не може да има свобода! Нашите политически устои са вкоренени в това основно разбиране. Човешката свобода е възможна като част от общата свобода – затова е необходима обща институционална политическа и правна уредба, която не допуска никакви привилегии и осъществява еднаква юридическа защита на свободата на всеки човек.

Ние вярваме, че истинската свобода означава съвместимост на автономността с отговорността. Истинската свобода изисква от човека отговорност за собствените действия. Вярваме, че всеки е способен да се грижи за себе си, че може да поема отговорност и да помага на другите, да бъде в болката на хората, когато те не могат да се справят сами.

Личността разгръща свободата си самостоятелно и в рамките на различни общности. Нашата политика е насочена към създаване на условия за участие – на личността, на групите, на общностите от всякакъв вид, на гражданското общество.

Създаването на семейство, както и решението да имаш деца е личен избор, който ние подкрепяме. Държавата не може да нарежда на хората как да живеят. Вярваме, че семействотодава най-голям принос за развитието на обществото. Главна цел на нашата политика е семейството и насърчаването му спрямо другите житейски форми. Настояваме да бъде призната активната роля на семейството и твърдим, че тя не може да бъде заменена от други социални структури.

Уважението към възрастните, грижата за родители и прародители и отговорността към децата са ценностни ориентири за придаване смисъл на семейството. Към семейството причисляваме също самотните майки и бащи, които отглеждат децата си. Майката и бащата са еднакво важни за възпитанието на децата. Държавата не може да замени майката и бащата във функциите им на родители, а трябва да осигури условия за закрила на децата. В днешната ситуация семейството е ценен елемент на икономическатаи социална стабилност, то компенсира невъзможността на социалните политики на управлението да покрият целия спектър от нужди.

От общите ценности, които споделяме, ние извеждаме трайни принципи, чрез които организираме нашите политически решения:

Върховенство на закона – Ясните правила и равенството на всички пред закона, фундаментът на нашето мислене и политическо поведение.

Свободен пазар и конкуренция, създаващи условия за благоденствие.

Сигурност – Гарантиране на условия за сигурността на отделния човек, на неговия живот и собственост.

Децентрализацията е един от ключовете да решаваме по-добре своите проблеми. Тя предоставя на хората повече възможности да изграждат задоволително своя живот.

Баланс в обществото – Обединяването на различните интереси и справедливото им балансиране в духа на общото благо.

Принцип на ограничената политика – Управлението да върши това, от което гражданите имат нужда. В противен случай за хората ще остава малко лична отговорност.

Устойчиво развитие като синтез от икономика, социална сфера и екология.

Принцип на постиженията и тяхното признаване.

Гражданското участие като непосредствен механизъм за справедливо управление.

Нравствени основания във формирането на политика, защото в основата на всяко хуманно общество е вградена духовността, а изграждането на стабилно гражданско общество е преди всичко морална задача.Социално пазарно стопанство – свобода и отговорност

В годините на трансформация страната изпадна в дълбока морална криза. В момента българското общество е силно поляризирано и разединено, без ясна визия за бъдещето. Чувството за социална справедливост на много български граждани е силно наранено. Затова всички ние имаме нужда от силна устройствена политика на държавата.

Българската икономика трябва да се развива на основата на общочовешките нравствени ценности и общополезните цели, да се подчинява на висшите принципи на политиката, които лежат в нравствената област. Стратегическата цел, която следваме е, да изградим в България действително свободно пазарно стопанство, което е достъпно за всеки и полезно за всички. Искаме общество на самостоятелни свободни личности, обединени в общност от споделени основни ценности.

Сега българското общество е слабо в отстояването на общото благо спрямо груповия и индивидуален произвол. Днес богатството, създавано от пазарното стопанство, отива в ръцете на малцина. Дребният и средният стопански сектор се сблъскват с различни дискриминации на пазарите. Съществуват масови нарушения на правото на частна собственост, макар Конституцията формално да я гарантира. Това се отнася както до гарантиране правото на свобода, така и на стопанската дейност и на потреблението.

Време е за Социално пазарно стопанство, което изначално отчита социалните нужди и довежда до синтез свободата и социалната сигурност, свободата и социалната справедливост. Българското пазарно стопанство може и трябва да стане социален ред. Ред, който сам гарантира благосъстояние за всички чрез пълна заетост, стабилни пари, разсейване на производителната собственост сред широките слоеве и симетрично участие на всеки в капиталовите приходи. Едва тогава пазарното стопанство се превръща в принцип на самостоятелното и стабилно съществуване на българския гражданин.

Въвежданият общоприемлив стопански ред отстранява още в зародиш кълновете на опасните социални явления. Като гарантира материалната и духовна свобода на човека, стопанската и обществена политика ще възстанови и засили неговата социална ориентация. Тогава свободата на пазарите се съединява с нравствената отговорност на всеки за цялото общество и стопанство. Такава политика ще оздрави стопанството и обществото.

Лудвиг Ерхард, идейният вдъхновител, осъществил принципите на Социалното пазарно стопанство

Държавата се отказва последователно от регулиращи и ограничаващи намеси в стопанството, но само след като създаде все повече ред, като обвързва правно и институционално нарастващата стопанска свобода със съответно нарасналата степен на частна стопанска отговорност. Колкото повече пазарният принцип се разпространява в различните области на обществото, толкова повече държавата трябва да бди за опазване на общото благо срещу колективния и индивидуалния произвол. Изграждането на свободен и социален стопански ред в България ще създаде условия за общото ни благо!

Считаме за порочни и деморализиращи всички мерки на стопанската политика, които ограничават, анонимизират, колективизират, бюрократизират пълната частна отговорност на стопанските лица за техните решения. В този дух предлагаме преразглеждане на действащите правни норми и на съществуващите практики на стопанска политика.

Икономическото развитие и защитата на околната среда се обуславят взаимно. Отговорността към околната среда се основава на нашето разбиране за света, на принципа на нарастващо благосъстояние и на справедливостта между поколенията. Екологосъобразна, щадяща природата и ресурсите на Земята икономика, е актуална задача пред политиката. Но без критично вглеждане и постоянни усилия за удържане на мъдър баланс между нови и традиционни приоритети ще залитнем в крайности – толкова примамливи, колкото и застрашителни.

Нашето послание е: „Все повече свобода, самоотговорност и справедливост!” Вярваме, че реализирането на предлагания свободен и социален стопанско-етичен модел е ориентирът, който може да вдъхновява и обединява българските граждани в 21 век.

Всички виждат, че светът се променя, че нещата стават по-трудни. И навсякъде хората очакват политика, която не им пречи, а им помага да се справят с проблемите и да постигат успехи. Мярата за добро и справедливо управление е подобряване качеството на живот на всички български граждани. Политиката трябва да се оценява по това, доколко служи на хората и дали защитава общото благо.

Ние изразяваме своята воля да обединим хората около идеята за свободна и благоденстваща България, основана на общи ценности, общи корени и общ стремеж за утвърждаване, която създава възможности за всички и която позволява на всеки човек да води достоен живот.

Материалното добруване на нацията и нейната духовност – това е ориентацията ни към бъдещето. Предстои ни заедно да изградим това бъдеще.Етичен кодекс за финансиране на Българска демократична общност

Съзнавайки своята отговорност пред миналото и бъдещето на България, ние съставихме настоящия етичен кодекс за финансиране на политическата си дейност, който съответства на нашите виждания за етична политика.

Участието в политическата дейност е съвместно усилие, което българските граждани дължат на себе си, на своите семейства, на различните общности и на отечеството. За да бъде смислена една политика, тя трябва да има организирана и експертна структура за своето развитие.

Политиката е скъпо начинание, но не само в материалния, а и в духовния смисъл. Тя представлява преди всичко съпричастност и изграждане на доверие между гражданите и овластените от тях политици, които поемат отговорност да представляват техните интереси.

Ние считаме, че доверието е много по-скъпо от материалните ценности. Политиката не може да бъде начин за безкрупулно забогатяване на хора, които се занимават професионално с тази важна обществена дейност, като спекулират с предоставеното им доверие и възможности. Усилието на личността да се ангажира с общностното добруване трябва да има етично и материално изражение, гарантиращо достойнството и отговорността, която човек поема пред себе си и пред общността.

Трябва да променим фалшивата идеологема, че политиците са „слуги на народа”, защото знаем, че „слугата не знае, що върши господарят му”. Добрите политици принасят плод на цялата общност, а не са господари или слуги.

Този светоглед стои в основата на нашето разбиране за финансиране на политическата ни дейност. Помощта, която всеки от нас е готов да предостави, за да бъде излъчен най-добрият политически елит, не може и не трябва да създава зависимости между господор и слуга, между патрон и клиент.

В медийното общество, в което живеем, политическото общуване е немислимо без финансовата подкрепа на членове, активисти и доброволци, както и на приятели, съмишленици и граждани, които споделят общи идеи и близка духовна ориентация. Същностна част от тези дарения и вноски са свързани най-вече с очакването за надеждност, за вярност към заявените принципи и последователност в действията, а не с очакване за насрещни услуги.

Финансирането на една организация е израз на нейната чистота и порядъчност, когато тя не допуска тайно влияние на задкулисието и не свежда политическото си поведение до обикновена покупка. Даренията са израз и на гражданско желание за жива демокрация, те изразяват нагласата ни като дарители да бъдем независими, да не се боим от сянката на тези, които са на властови позиции и се стремят да не оставят шансове за участие на другите.

Вярваме, че средствата, необходими за политическо участие, трябва да бъдат предоставяни от гражданите с разбирането за подпомагане на общото благоденствие на нацията, а не да изразяват нагласата „cash and carry”.

Ние се обръщаме към всички български граждани, мъже и жени, които вярват, че политиката трябва да бъде процес на взаимно доверие и отговорност, с искане за подкрепа на Българска демократична общност, всеки според своите възможности. В тази подкрепа ние включваме и експертния потенциал на всяка личност, която милее за запазването и развитието на нашата страна.

Ние съзнаваме, че финансирането на една политическа организация е фундаментът на нейната ценностна идентичност, на отговорността и доверието в нея. Ето защо не приемаме финасиране от лица, чиито имена и фирми са разпознавани в обществото с престъпно поведение, свързано с контрабанда, проституция, злоупотреби с държавни фондове, убийства, рекет и всички онези дейности, стоящи извън моралния и законов ред.

Заявяваме, че ако все пак подобни нечисти намерения за домогване до политическо представителство чрез Българска демократична общност успеят да си пробият път, ние ще бъдем първите, които ще сезират органите на правосъдието и ще върнем средствата, предоставени от такива лица. Отговорността на лицата, допуснали такъв прецедент, изключва по-нататъшното им участие в Българска демократична общност.

Откритостта и прозрачността създават мостове на доверие между политиката и гражданите, които правят дарения, а доверието поражда съвместна отговорност. В края на всеки отчетен период ръководството на местната организация ще представи пред членовете на Общността доклад за извършените дейности, свързаните с тях разходи и лицата, подпомогнали политическата дейност. Всеки дарител ще получи описание на направените разходи от организацията на дарените от него средства.

С този етичен кодекс за финансиране на политическата дейност ние в Българска демократична общност се стремим да променим нагласата към политиката като смислено участие в полза на хората.Чест и справедливост - Възвание

Духовният упадък е причина за нашите обществени, икономически и социални проблеми. Корупцията тегне като надгробна плоча върху българското общество, дефицитът на солидарност и на доверие към институциите води до нихилизъм и културен разпад. Изчезва потребността от по-висок нравствен авторитет.

Политиката е загубила етичния си фундамент. В силно разединеното общество намирането на собствен български път на духовно обновление на нацията е силен политически отговор на духовното обезличаване, наследено от социализма. Това е верният и надежден път! Политиката или има нравствени основи или не е политика. Президентът е носител на този стремеж и пазител на нравствените ориентири на нацията и на нейната същност като независима държава.

Постигането на съгласие за основните ценности е въпрос, който докосва същината на съвместния ни живот и способността за оцеляване и развитие на нашата страна. Ние можем да живеем съвместно като български граждани единствено чрез съгласие за основните ценности. Без такова съгласие не би могло да съществува нито едно общество и да устои нито една държава.

Чрез съгласие за основните ценности ние можем да живеем заедно в обществото въпреки своите различия. Споделените ценности, здравият разум и правовият ред са опорите на доброто общество и фундамент за изработване на национални цели. Президентът е изразител на това съгласие!

Ценностите, които са в основата на Конституцията, изграждат българската държава. Правата на личността, нейното достойнство и сигурност са най-високите ценности, прокламирани от нашата конституция. В действителност обаче уважението към достойнството и честта на личността често е само дума, написана на къс хартия. Съвременната модерна държава гарантира признаването на човешкото достойнство и правата на човека, а там, където те са нарушени, е длъжна да ги възстанови.

В центъра на нашето разбиране стои човекът като личност, неговото достойнство и чест като най-висока ценност, а равенството на всички хора в личното им достойнство е извор на справедливостта. Човекът е венец на творението. Той е неповторим и различен от другите, равноценен като личност, свободен и отговорен, но същевременно погрешим.

Всеки човек е уникален, но не е самодостатъчен, защото жадува да намери връзки с другите, да бъде с тях, да участва в общност. Да бъде в общност е фундаментална потребност за човека. Общността формира човека, тя не застрашава, а засилва неговата идентичност. Като междинна структура между личността и държавата общността е дом, в който човек намира това, което му дава чувството, че е в себе си, че е той.

След като са избледнели исторически сили като нация, семейство, религия, предание, памет и авторитет, за обществото остава единствено потребността от икономически растеж. Но въпросът за оцеляването и развитието ни като нация не се решава само от пазарната икономика. Ние ще се въздигнем като нация, ако се опомним, че сме народ с голяма духовна и културна сила и преодолеем нихилизма, черпейки сили от своето национално минало и исторически корени!

Семейството и училището са най-важните институции на културната трансформация. Свидетели сме на неотклонните и целенасочени усилия за разрушаване на семейството. Ние зачитаме правото на личен избор на всеки, но насърчаваме семейството спрямо другите форми на съвместен живот. Тук, в семейството, се изживяват и споделят ценностите, на които се гради обществото: любов, сплотеност, насърчаване на развитието, загриженост, взаимна помощ и готовност за саможертва.

Образованието е фундаментална ценност, а освен образователна, училището има и възпитателна мисия. Идеите и познанието са в основата на благоденствието. Няма обществена стабилност без усъвършенстване на човешката личност, без приучаване в доброто. Обществото дължи образование на младите хора. Ако не осъществи това, то ограбва тяхното достойнство и чест. Сключването на Национален пакт за образование и възпитание под егидата на президента е наложителна потребност за бъдещето ни.

Можем да се справим с предизвикателствата на 21-и век не като жертваме собствената историческа традиция, а като намерим равновесието между традиция и обнова, като свържем традицията с настоящето и бъдещето. Ние се опираме на идеята за национално самоутвърждаване, независимост и на определена незаменима мяра на суверенитет.

Тези идеали имат корените си в нашето минало, богато с най-ценни откровения на българския дух, който ни окуражава чрез заветите на Възраждането да браним непоколебимо народната си чест и да разчитаме преди всичко на собствената доблест.

Нашето политическо наследство, стаено в духа на Възраждането, изразява съзнанието ни за народно достойнство и чест. Съвременният смисъл на този дух се въплъщава в принципа на самопомощ, в упованието в собствените сили. Осмислянето на културната ни традиция съдейства за постигане на съгласие за основните ценности.

Развитието на България през вековете е тясно свързано с християнството. Закрилата на историческото християнско наследство, от което произлизат основните ценности и добродетели, е противодействие на тържествуващия нихилизъм. Ние не се отричаме от християнските корени на културата си и ценим духовното наследство, завещано от другите религиозни общности, които споделят върховната ценност на човешкото достойнство в съвместния живот!

Изправени сме пред задачата за самоутвърждаването ни като нация и за формиране на ново национално чувство – без враждебност и без надменност към другите нации. Възстановяването на единството между демокрация и нация е естествен стремеж.

Сърцевината на нашия светоглед, човекът като личност, не отрича важността на държавата. Държавата не е само бюрократичен апарат, тя е политическата организация на нацията и трябва да бъде надежден гарант за свободата на отделния човек. Обществото създава държавата, за да може да прогресира отделният човек.

Същността на авторитетната държава не се корени в частните или в доминиращите интереси на властовите групи в обществото. Прекъсването на корупционните връзки между политици, номенклатурни мрежи, бивши тайни служби и олигарси на всички нива в обществото е неотложна национална цел за бъдещето ни.

Авторитетната държава се създава върху правовия ред и се основава на духовно-културно съгласие, възприемано от гражданите. Държавата е толкова силна, колкото силно е доверието, което гражданите имат в нея! Държавата не бива да е всемогъща, тя дължи на всеки човек пространство, в което той да живее и да се развива свободно, пространство, което никой да не може да му отнеме.
Ние сме за авторитетна държава със силна устройствена политика. Разбирането ни за съвместния живот е общото благо, а не клиентелната политика. Президентът е длъжен да насочи общественото внимание и да инициира борба срещу злоупотребите с публична и частна политическа и стопанска власт.

За действителен прелом в България е наложително изграждането на всеобхватен обществен, икономически и културен ред, в който се прилагат принципите на свобода и лична отговорност, спрямо всички, без изключение. Съчетаването на свобода и отговорност, на права и задължения, е в основата на застъпвания от нас Етичен модел на пазарно стопанство, основан на принципите, създадени и приложени от големия обществен реформатор Лудвиг Ерхард.

Устройствената политика на този етично-стопански модел и конкуренцията като гениален инструмент за отнемане на власт ще създадат условия за справедлив път към благоденствие за всички български граждани, а не за малцина, както е сега. Това може да извади страната от капана на бедността и да даде сила на малкия и среден бизнес, на работещите хора на България, които едва оцеляват под натиска на монополните и олигархични групи.

Хората от малкия и среден бизнес не представляват само икономическа категория, те са гарант за свободата и стабилността, формират цялостна култура и принадлежност към определен тип човек с ясни добродетели: труд, постижения, предприемчивост, готовност за поемане на риск, стремеж да устроиш живота си по свой замисъл, спестовност, надеждност. Тези добродетели на средното съсловие бяха изтласкани – преди от социалистическите, днес от преобладаващите хедонистични представи.

България е част от Европейския съюз, който предлага огромни възможности пред страната ни. Но като не запазва своята градивна духовна форма, Европа се превръща в технокрация, чийто единствен критерий е увеличаването на потреблението. Духовната форма на Европа има два извора, които са формирали нейния фундамент – Просвещението и християнството. Днес общото за Европа християнско наследство трябва да бъде защитено от заличаване.

Каква ще бъде съдбата на националните държави в обединена Европа – това е основен въпрос на нашето общо бъдеще. Отказът от обединена Европа ще представлява отказ от модерно и демократично развитие, отказ от самата Европа. Решението обаче не е в учредяването на „супернационална” централна държава. Ако се заличи идентичността на отделните нации, това вече няма да е Европа на единството в многообразието, такава Европа ще загуби своята легитимност, сила и авторитет пред гражданите.

Политическите бюрокрации на националните държави често изразяват интереси, различни от интересите на своите народи. Авторитетната държава и Етичният модел на пазарно стопанство ще придадат смисъл на изпразнените от съдържание форми на националната държава, ще засилят личностите, общностите, местното самоуправление и регионите в рамките на обединена Европа.
Нека имаме куража да се опомним като нация! Да разчитаме на здравия разум, на правото и на споделените ценности и да създадем условия за живот в достойнство и чест, които никога не губим в дълбините на своята душа. И кажем с думите на древния мъдрец: „Справедливостта народ въздига!”

Светоглед