ЧЕСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ - ВЪЗВАНИЕ
Духовният упадък е причина за нашите обществени, икономически и социални проблеми. Корупцията тегне като надгробна плоча върху българското общество, дефицитът на солидарност и на доверие към институциите води до нихилизъм и културен разпад. Изчезва потребността от по-висок нравствен авторитет.
Политиката е загубила етичния си фундамент. В силно разединеното общество намирането на собствен български път на духовно обновление на нацията е силен политически отговор на духовното обезличаване, наследено от социализма. Това е верният и надежден път! Политиката или има нравствени основи или не е политика. Президентът е носител на този стремеж и пазител на нравствените ориентири на нацията и на нейната същност като независима държава.
Постигането на съгласие за основните ценности е въпрос, който докосва същината на съвместния ни живот и способността за оцеляване и развитие на нашата страна. Ние можем да живеем съвместно като български граждани единствено чрез съгласие за основните ценности. Без такова съгласие не би могло да съществува нито едно общество и да устои нито една държава.
Чрез съгласие за основните ценности ние можем да живеем заедно в обществото въпреки своите различия. Споделените ценности, здравият разум и правовият ред са опорите на доброто общество и фундамент за изработване на национални цели. Президентът е изразител на това съгласие!
Ценностите, които са в основата на Конституцията, изграждат българската държава. Правата на личността, нейното достойнство и сигурност са най-високите ценности, прокламирани от нашата конституция. В действителност обаче уважението към достойнството и честта на личността често е само дума, написана на къс хартия. Съвременната модерна държава гарантира признаването на човешкото достойнство и правата на човека, а там, където те са нарушени, е длъжна да ги възстанови.
В центъра на нашето разбиране стои човекът като личност, неговото достойнство и чест като най-висока ценност, а равенството на всички хора в личното им достойнство е извор на справедливостта. Човекът е венец на творението. Той е неповторим и различен от другите, равноценен като личност, свободен и отговорен, но същевременно погрешим.
Всеки човек е уникален, но не е самодостатъчен, защото жадува да намери връзки с другите, да бъде с тях, да участва в общност. Да бъде в общност е фундаментална потребност за човека. Общността формира човека, тя не застрашава, а засилва неговата идентичност. Като междинна структура между личността и държавата общността е дом, в който човек намира това, което му дава чувството, че е в себе си, че е той.
След като са избледнели исторически сили като нация, семейство, религия, предание, памет и авторитет, за обществото остава единствено потребността от икономически растеж. Но въпросът за оцеляването и развитието ни като нация не се решава само от пазарната икономика. Ние ще се въздигнем като нация, ако се опомним, че сме народ с голяма духовна и културна сила и преодолеем нихилизма, черпейки сили от своето национално минало и исторически корени!
Семейството и училището са най-важните институции на културната трансформация. Свидетели сме на неотклонните и целенасочени усилия за разрушаване на семейството. Ние зачитаме правото на личен избор на всеки, но насърчаваме семейството спрямо другите форми на съвместен живот. Тук, в семейството, се изживяват и споделят ценностите, на които се гради обществото: любов, сплотеност, насърчаване на развитието, загриженост, взаимна помощ и готовност за саможертва.
Образованието е фундаментална ценност, а освен образователна, училището има и възпитателна мисия. Идеите и познанието са в основата на благоденствието. Няма обществена стабилност без усъвършенстване на човешката личност, без приучаване в доброто. Обществото дължи образование на младите хора. Ако не осъществи това, то ограбва тяхното достойнство и чест. Сключването на Национален пакт за образование и възпитание под егидата на президента е наложителна потребност за бъдещето ни.
Можем да се справим с предизвикателствата на 21-и век не като жертваме собствената историческа традиция, а като намерим равновесието между традиция и обнова, като свържем традицията с настоящето и бъдещето. Ние се опираме на идеята за национално самоутвърждаване, независимост и на определена незаменима мяра на суверенитет.
Тези идеали имат корените си в нашето минало, богато с най-ценни откровения на българския дух, който ни окуражава чрез заветите на Възраждането да браним непоколебимо народната си чест и да разчитаме преди всичко на собствената доблест.
Нашето политическо наследство, стаено в духа на Възраждането, изразява съзнанието ни за народно достойнство и чест. Съвременният смисъл на този дух се въплъщава в принципа на самопомощ, в упованието в собствените сили. Осмислянето на културната ни традиция съдейства за постигане на съгласие за основните ценности.
Развитието на България през вековете е тясно свързано с християнството. Закрилата на историческото християнско наследство, от което произлизат основните ценности и добродетели, е противодействие на тържествуващия нихилизъм. Ние не се отричаме от християнските корени на културата си и ценим духовното наследство, завещано от другите религиозни общности, които споделят върховната ценност на човешкото достойнство в съвместния живот!
Изправени сме пред задачата за самоутвърждаването ни като нация и за формиране на ново национално чувство – без враждебност и без надменност към другите нации. Възстановяването на единството между демокрация и нация е естествен стремеж.
Сърцевината на нашия светоглед, човекът като личност, не отрича важността на държавата. Държавата не е само бюрократичен апарат, тя е политическата организация на нацията и трябва да бъде надежден гарант за свободата на отделния човек. Обществото създава държавата, за да може да прогресира отделният човек.
Същността на авторитетната държава не се корени в частните или в доминиращите интереси на властовите групи в обществото. Прекъсването на корупционните връзки между политици, номенклатурни мрежи, бивши тайни служби и олигарси на всички нива в обществото е неотложна национална цел за бъдещето ни.
Авторитетната държава се създава върху правовия ред и се основава на духовно-културно съгласие, възприемано от гражданите. Държавата е толкова силна, колкото силно е доверието, което гражданите имат в нея! Държавата не бива да е всемогъща, тя дължи на всеки човек пространство, в което той да живее и да се развива свободно, пространство, което никой да не може да му отнеме.
Ние сме за авторитетна държава със силна устройствена политика. Разбирането ни за съвместния живот е общото благо, а не клиентелната политика. Президентът е длъжен да насочи общественото внимание и да инициира борба срещу злоупотребите с публична и частна политическа и стопанска власт.
За действителен прелом в България е наложително изграждането на всеобхватен обществен, икономически и културен ред, в който се прилагат принципите на свобода и лична отговорност, спрямо всички, без изключение. Съчетаването на свобода и отговорност, на права и задължения, е в основата на застъпвания от нас Етичен модел на пазарно стопанство, основан на принципите, създадени и приложени от големия обществен реформатор Лудвиг Ерхард.
Устройствената политика на този етично-стопански модел и конкуренцията като гениален инструмент за отнемане на власт ще създадат условия за справедлив път към благоденствие за всички български граждани, а не за малцина, както е сега. Това може да извади страната от капана на бедността и да даде сила на малкия и среден бизнес, на работещите хора на България, които едва оцеляват под натиска на монополните и олигархични групи.
Хората от малкия и среден бизнес не представляват само икономическа категория, те са гарант за свободата и стабилността, формират цялостна култура и принадлежност към определен тип човек с ясни добродетели: труд, постижения, предприемчивост, готовност за поемане на риск, стремеж да устроиш живота си по свой замисъл, спестовност, надеждност. Тези добродетели на средното съсловие бяха изтласкани – преди от социалистическите, днес от преобладаващите хедонистични представи.
България е част от Европейския съюз, който предлага огромни възможности пред страната ни. Но като не запазва своята градивна духовна форма, Европа се превръща в технокрация, чийто единствен критерий е увеличаването на потреблението. Духовната форма на Европа има два извора, които са формирали нейния фундамент – Просвещението и християнството. Днес общото за Европа християнско наследство трябва да бъде защитено от заличаване.
Каква ще бъде съдбата на националните държави в обединена Европа – това е основен въпрос на нашето общо бъдеще. Отказът от обединена Европа ще представлява отказ от модерно и демократично развитие, отказ от самата Европа. Решението обаче не е в учредяването на „супернационална” централна държава. Ако се заличи идентичността на отделните нации, това вече няма да е Европа на единството в многообразието, такава Европа ще загуби своята легитимност, сила и авторитет пред гражданите.
Политическите бюрокрации на националните държави често изразяват интереси, различни от интересите на своите народи. Авторитетната държава и Етичният модел на пазарно стопанство ще придадат смисъл на изпразнените от съдържание форми на националната държава, ще засилят личностите, общностите, местното самоуправление и регионите в рамките на обединена Европа.
Нека имаме куража да се опомним като нация! Да разчитаме на здравия разум, на правото и на споделените ценности и да създадем условия за живот в достойнство и чест, които никога не губим в дълбините на своята душа. И кажем с думите на древния мъдрец: „Справедливостта народ въздига!”