Велин Кръстев за ценностите, които изграждат смисъла на нашия живот

Въпросник за споделените ценности, които изграждат смисъла на живота ни
 

Велин Кръстев е роден през 1982 година, мениджър в компания, занимаваща се с роботика и автоматизация на промишлени технологии в автомобилния сектор и в хранително-вкусовата промишленост. С група млади хора изследват възможностите за приложение на индустриалния коноп за био храни, строителни материали и лекарства.
 

Въпрос: Кои са най-важните неща, които придават смисъл на Вашия живот?

Велин Кръстев: Да търся свободата и светлината, за да ги споделя с хората – това е смисълът, че съм жив. Сутрин, когато отворя очи, си казвам: ето, жив съм, днес е нов ден, дар, който ще използвам пълноценно. Търсенето на истината в живота ме мотивира. Изследването  на човешката природа е начин да разбера обществото, в което живеем. Да бъдеш полезен на хората – в това виждам смисъл да съм човек.
 

Какво е за Вас работата Ви?
 

Когато работата ми допада, ще дам всичко от себе си, за да постигна отлични резултати. Работата е и задължение с отговорности и ако не я свършиш ти, то някой друг ще я свърши. Когато е в затруднение и търси работа, човек трябва да прецени добре какви възможни щети би му донесла тя, защото това може и да го съсипе.
 

Ценността на традиционния  брак е разклатена. Какво е отношението Ви към    традиционните форми на семейството?
 

Всеки човек има правото да избира какви ориентири да следва в живота. Аз съм възпитан в християнски ценности и подкрепям традиционните форми на семейството. Гледайки днес родителите си как решават кръстословици заедно, това ме изпълва с радост. Живеем в трудни времена и наблюдаваме как семействата се разделят при първата трудност. Много често проблемите в един брак се дължат на кардинално разминаване в основните ценности и приоритети на двамата партньори.

Промените, които в наши дни настъпват в българското семейство, са изключително дълбоки и многообразни. Мисля, че чалга поведението, лесният достъп до гранични за човешкия морал неща усилват проблемите в модерните семейства. Жалко е, но май наблюдаваме залеза и упадъка на българското семейство.
 

Съществуват ли според Вас трайни ценности, които не могат да бъдат променяни от никого?
 

Всеки индивид споделя определени ценности, които му служат като ориентир в живота. Ценностите по принцип са стабилни и трайни във времето, но и те подлежат на промяна. В миналото може да си следвал едни ценности, а днес съвсем други. Ако човек е наясно със собствените си ценности, това би му помогнало да взима правилните решения за живота, децата и тяхното възпитание, за работата и приятелите, с които се обгражда. Ако човек живее според ценностите, които споделя, той ще е в хармония с себе си.
 

Има ли промяна в ценностната система на българските граждани?
 

Често наблюдаваме хора, които са подредили като най-важни ценности хитростта, лукавството, алчността, личната слава и богатство. Това ни пречи да се развиваме като хора, които живеят заедно. Ще затъваме още и още, докато стигнем дъното и не преосмислим всичко. Ценностите могат да се променят според нагласите на масите. Едва ли преди сто години са били подредени в този си вид, защото ако бяха, днес нямаше да ни има.

Можем да се замислим къде останаха ценности като зачитане на личността, любов, хуманност, връзка с природата, търсене на истинския смисъл на живота. Нова подредба на ценностната система е повече от задължителна, ако искаме да се възстановим като нация с бъдеще.
 

Достойнството на човека е неприкосновено, защото е удостоен с него от Бог. Споделяте ли това твърдение?
 

То трябва задължително да бъде неприкосновено, не само защото Бог ни е дарил с него, но и защото сме човеци с разум.

Църквата в състояние ли е да възстанови морала в обществото?
 

Живеем във времена, в които повечето ходят на Църква само за да се снимат за някоя социална мрежа. Днес, дори ако споделиш на някого, че смяташ да отидеш да запалиш свещичка не за лична изгода, а ей така, защото чувстваш потребност от това, най-вероятно ще чуеш реплика от рода на „ти си изперкал”. Моралът и ценностите могат да се възстановят с помощта на Църквата, но това минава задължително през нови хора в Светия Синод, които да приобщават към християнството .

Когато имам възможност, ходя в моето село, често взимам ключа за сто и петдесет годишната църква от възрастните баби – последните пазители на вярата по селата. В случаите, когато ходя рано сутрин, сам я отключвам и прекарвам известно време в размисли. Когато завъртам ключа, чувствам, че отключвам не само Божия дом, а и себе си, за да бъда поне по-добър човек. Вечер, когато си лягам, благодаря на Бога за благоволението, че ми е подарил още един ден на земята.
 

Как оценявате политиката като човешка дейност?
 

Търсейки истината, мога смело да заявя, че политиката може да бъде нормална човешката дейност, както всички други, с които се занимават хората. Има и много читави човеци в политиката, ала те биват премазвани от тежестта на алчността. Аз вярвам, че политик трябва да става онзи, който иска чрез нея да помага на обществото, а не с цел лична изгода. Убеден съм, че слабият и неетичен политик полага основите на слаба държава и това се вижда тук при нас.
 

У нас съществува масов копнеж по „силната ръка”. Какво мислите за тази обществена нагласа?
 

По-точно трябва да кажем копнежи по „месията”, те са много по-разпространени. Отварям Библията, Талмуда, Корана и към словата на Буда поглеждам, но не виждам никъде толкова „спасители”, колкото в България се изредиха. Нашето общество винаги се е захласвало по грешните ръководители. Мисля понякога, че българинът не изтрезнява, тъкмо да изпадне в алкохолна абстиненция и пийне още едно и пак избира грешния лидер.     

Трябва ни открит лидер с изграден светоглед, който казва истината, дори когато е непосилна за хората, който честно насърчава да поемем като личности задълженията си. И толкова. Ако ние не запретнем ръкави и не начертаем път, по който да вървим, сигурно ще се лутаме още дълго време в така удобния за някои „преход”. Ние, които допускаме такива „спасители” да „оправят” живота ни, ще плащаме сметката за нашите решения. Бъдещето на децата, бъдещето ни като нация, зависи от нас и от никой друг.

Коя според Вас е най-важната задача пред бъдещите управления на страната?
 

Да хванат ръчната спирачка и да пресекат всички форми на корупция. Това не е най-важната задача, а единствената, която трябва да си поставят управниците, за да имаме държава. Бедна държава евтино и лесно се купува. Корупцията и инфлацията са зло, което подяжда основите на съществуването на всяко общество.
 

За каква България си мечтаете?
 

Искам да доживея и да видя някой ден една сплотена България. Не „Съединението прави силата”, а единението. Единна България – за това си мечтая.
 

Народната мъдрост казва: „Който не е от някъде, той е от никъде”. Човек може ли да живее без родина?
 

Всеки камък тежи на мястото си и всяко дърво без корени умира, казват също мъдреците. Дори когато е най-мрачно на хоризонта, мисля за светлината в нашата родина, никога не съм мислил за напускане. Имам много приятели, които живеят и работят в чужбина и забелязвам, че когато се приберат, чувстват, че без родното място са за никъде.
 

Какво е отношението Ви към глобализацията?
 

Ние не можем да  забавим или отхвърлим свободното движение на хора, стоки и идеи. То ще се увеличава значително през следващите години и векове. Това е необходим процес, който ще се случва въпреки всичко и всеки. Естествено, това създава остри социални проблеми, но мисля, че ще се намерят механизмите, чрез които хората да направляват този процес. Глобализацията е започнала още през античността и не е спирала и до днес. Добрите решения минават само през създаване на световна политика по отношение на глобализацията.
 

Какво у човека Ви допада най-много?
 

Единственото нещо, което ни различава от животните, това е интелектът. Всеки човек е различен, с различен интелект и качества, всеки е ценен сам по себе си. Човекът е най-интересният индивид в животинският свят, с голям спектър от възможни различия, може би разумът е основното.
 

Коя човешка слабост Ви води до отчаяние за същността ни като хора?
 

Няма човек, който да няма слабости, всеки е уязвим по някакъв начин. В същността си човек е слаб по природа и слабостите могат да надделеят.
 

Какво е отношението Ви към парите?
 

За мен парите са средство, което се дава за определена работа и с тяхна помощ ние придобиваме стоки и услуги. От времето, когато е имало протопари (късове метал във формата на върхове на стрели като разменна стойност, използвани почти два века от гръцките колонии по Черно море) до днес, парите са необходимост, за да се случват процесите на разплащане. За мен те не са върховна цел, затова и нямам специално отношение към тях, но не бих допуснал чрез пари някой да ме принизи като човек. Парите не те правят по-умен или достоен.
 

Кой е любимият Ви писател или поет?
 

От българските Иван Вазов ми прави огромно впечатление. Обичам да чета книги за античността и Римската империя. Когато чете, човек се потапя в един различен свят и всяка книга го отвежда все по-далеч – например книгата за най-големия мечтател, завоевател и стратег, владетеля и тиранина, мъжа с блестящ ум и сложна сексуалност Александър Велики (Македонски) на Пол Картлидж. Единствената учителка, която ме докосваше по време на уроците в училище беше тази по история – така стигнах и до „Аз, Клавдий” на Робърт Грейвс, преминавайки и към „Quo vadis” на Хенрик Сенкевич. Обичам такава литература, тя ме пренася в един друг свят.
 

Кои книги бихте препоръчали на нашите читатели?
 

Мисля, че „Към себе си” на Марк Аврелий е задължителна. Книгите на Ричард Брансън са насока за по-младите, които искат да успеят в този забързан свят.
 

Съществуват ли за Вас личности, които да Ви крепят и вдъхновяват в трудни моменти?
 

Най-богат е този, който се задоволява с най-малко, тъй като това е богатството на природата. Сократ е воин демократ, който винаги ми напомня, че чашата с бучиниш е пред мен и много хора искат да я изпия. Личност, която при скалъпен съдебен процес не бяга, дори когато бягството му е уредено, защото това би обезсмислило целия му живот. Сократ е изворът на вдъхновението ми, той ми дава кураж да мисля за демокрацията и живота по особен начин. „Знам, че няма да ми повярвате, но най-висшата форма на човешкото превъзходство е задаването на въпроси на себе си и на другите.”
 

Имате ли възвишена мисъл, която да Ви дава сили?
 

„Знам, че нищо не знам. Но знам това, което другите не знаят, че аз знам.” – Сократ. Освен мислите, важни за мен са и реалните житейски примери. От баща си научих, че човек се ражда несръчен и несъвършен, затова трябва да намери начин да развие своите способности в област, в която ще е най-добър. Силата на смиреността, скромността и честността открих в постъпките на моята майка.
 

Какво за Вас представлява щастието?
 

Щастието е непостоянна величина, то не може да е вечно. Ако животът е във възход, то е до теб, ако буксуваш, то е далеч от теб. Животът, свободата и стремежът към щастие са неотменими права на всеки човек. Според една сентенция, да си щастлив, това означава да си докоснат и воден от Бога.  
 

Какво бихте променили в живота си, ако имахте възможност да го изживеете още веднъж?
 

Аз лично не бих променил нищо съществено, може би бих отбягнал само някои контакти с хора, за които сега дори не си спомням. Моите родители ме възпитаха в традициите на българския народ и християнските добродетели, в скромно семейство и едва ли бих могъл да си представя друг живот. Да, било е трудно, но животът, който съм живял досега, е точно този, който искам и по никакъв начин не бих го променил. 
 

Какви са надеждите Ви за бъдещето?
 

Надявам се човечеството да проумее, че войните и революциите не водят до нищо добро. Имам надежда, че все пак някое друго поколение ще живее в много по-спокойни времена – времена, в които доброто ще надделява над злото. Не разбирам как човек може да убива друг човек, за пари или ей така, просто убиваш, що за създание си, за да отнемаш нещо, което не си създал.