IN MEMORIUM - ПЪРВАТА КОЛЕДА БЕЗ ДИНКО - ГОСПОДИН ТОНЕВ
"НИКОЙ НЕ УМИРА ИСТИНСКИ, ДОКАТО ИМА ХОРА, КОИТО ГО ПОМНЯТ."
От гледна точка на вечността, човешкият живот е кратък. Ние идваме и си отиваме от този свят без това да зависи от нас. Ние нямаме силата да знаем колко ще живеем, но имаме силата докато сме живи, да изпълним всеки миг с радост от това, че живеем, със съдържание и смисъл на мислите и делата си, с обич и всеотдайност към любими за нас хора - семейството, приятелите, съмишлениците, симпатизанти, колеги...
В различните епохи от страдалната и велика история на България винаги е имало хора -личности, които са надхвърляли границите на човешките възможности и са оставяли светли дири в съзнанието на националната ни памет. Те са намирали сили да издигнат духа си над драмата на кървавото ежедневие и сивотата на делника. Те са имали силата в безнадежни и тежки години с лекота, без усилия да намерят път в тъмното. Те са имали силата със своята светлина да огреят пътя към по-доброто бъдеще за цялата нация. Техният бистър ум, смели идеи, безпощаден устрем, знания и увереност са били двигател на новото, по-доброто, по-чистото...ЧОВЕШКОТО.
Един от тях е ГОСПОДИН ТОНЕВ. Съдбата не му отреди дълъг живот и безоблачно съществуване. Съдбата бе сурова и строга към него. Съдбата отреди да си отиде твърде рано от нас... Не всички успяха да се простят с него, но всеки, който го познаваше, носи в душата си спомен от светлия му дух, от убеждението в правотата на идеята България да върви напред и нагоре.
Съдбата го дари с изключителни човешки качества, на които той остана верен докрай. Той не продаде душата си за сребърници, не се изплаши от превратностите на промяната, не предаде идеята за по-доброто. Със същата жажда, с която играеше футбол като дете и беше абсолютен победител в спортни състезания и математически олимпиади, той заставаше зад трибуната на своите речи. Лишен от всякакъв фалш и илюминации, с поразително обаяние, с впечатляващи знания, с неподправена целенасоченост, той увличаше масите. Сред привържениците си имаше хора от различни поколения: от останалите живи връстници на неговите родители, почтени и достойни хора, до младежи на годините на неговите деца. ГОСПОДИН ТОНЕВ беше абсолютен Контрапункт на подводните и подземни течения на прехода. Той не се предаде и не предаде България. Не я напусна...С прекрасния си, на високо академично ниво немски език, със стабилните си знания и политически прогресивни убеждения той може би би имал един по-лек и не така трънлив път в Германия...
Изборът му да остане в България го превръща в герой, който не предава на никаква цена идеалите си и чийто път остави светла диря, която може да води поколенията след себе си...КАТО СЪРЦЕТО НА ДАНКО"...
Да, не тупти вече сърцето на Динко...и първата Коледа без него ще е толкова болезнена и трудна, колкото и всички останали Коледи без него, за всички нас, които го познавахме, обичахме и ценим, които директно или индиректно го следвахме.
България загуби един изключително стойностен политик, но спечели още един силен и светъл дух, надхвърлящ пределите на националното, и оставащ като пътеводна звезда във вечността!
Дора Бакалова - Бьотнер