Диян Кралев: Доброто като осъзната способност и избор

Въпросник за основните ценности, които изграждат смисъла на нашия живот
 

Разговор за важните ценности в човешкия живот с Диян Кралев. Диян Кралев е роден през 1975 г. в град Добрич, завършва психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Живее и работи в Добрич като супервайзър в частна търговска фирма. Семеен, с две деца.

Въпрос: Кои са най-важните неща, които придават смисъл на Вашия живот?

Диян Кралев: Здравето – за да си полезен, за да можеш да правиш каквото и да е, за да не си в тежест, трябва да си здрав.

Семейството – като най-малката част на едно общество то показва способността ти да си част от него  и способността ти да мислиш и за другия. Способността да подаваш и умението да получаваш ръка за помощ са в основата на етичните и морални ценности, които се случват първо в семейството.
Образованието – човеците сме единственото създание на земята, което е намерило начин да споделя натрупания опит. Известни са много случаи на гениалност, на природна интелигентност, но това са изключенията в човешката история. Натрупването на опит чрез знание е привилегия, която трябва да бъде осъзната, а мястото, което сме създали за тази цел, са учебните заведения.

Какво е за Вас работата Ви?

Призвание – аз не ходя на работа единствено заради доходите, които тя ми носи  и се срещам с много хора. Общуването с клиентите, възможността да си в услуга, а не просто да си вършиш работата, създават приятелства, които доставят удоволствието от нея. Много често се е налагало да обяснявам какво е удовлетвореност, как атмосферата на работното място е неин елемент, как връзката, която изграждаш с клиентите, е част от нея, как емоциите, които изживяваш, докато работиш, са част от нея, как дори и да не успееш, процесът е част от нея.

Ценността на традиционния  брак е разклатена. Какво е отношението Ви към традиционните форми на семейството?

Правото на избор е изконно; да правиш нещо, което не е според разбиранията ти, може да доведе до ужасни последици. Както вече отбелязах, обществото се гради върху семейството и неговите ценности. Да изградиш семейство е като да построиш къща – без добри основи е немислимо.

Съществуват ли според Вас трайни ценности, които не могат да бъдат променяни от никого?

Етиката и моралът; вярата, че човек не може да е самодостатъчен; отговорността, която носим като наследство от родителите си и задължението да я предадем на наследниците си. Земята е била преди нас, ще бъде и след нас – наша цел е да я направим по добро място за живеене. Не съм се родил да променям хората, но и те не са ми длъжни. Равновесието в отношенията между хората не трябва да се променя.

Има ли промяна в ценностната система на българските граждани?

Сребролюбието, неуважението към родителите, незачитането на правото на другия . Да бъдеш по голям папа от Папата, ставаме все по-големи европейци, с все повече права, а никой не помни, че имаме и задължения, на път сме да отсечем и последния бор в бащиния двор.

Достойнството на човека е неприкосновено, защото е удостоен с него от Бог. Споделяте ли това твърдение?

Това, което ни е дадено от бог, е животът, достойнството за мен е двузначно. Да постъпваш с достойнство, да се гордееш с постъпките си, да си ти, а не поредната роля, която обстоятелствата изискват, няма как да ти е дадено. Да те зачитат, да те признават,  да се съобразяват с теб, е твоя отговорност. Дори във времената на робство, дори и при някои заболявания без осъзнатост не можем да говорим за достойнство, другото са обществени норми.

Църквата в състояние ли е да възстанови морала в обществото?

Да възлагаш отговорности е лесният път; да дадеш пример и да посочиш начина за изпълнението на задачата, а изпълнителят сам ще дойде.

Как оценявате политиката като човешка дейност?

Както при животните някой води стадото, така и при хората, които в същността си са стадни животни, трябва да има водач. Разликата е в методите и начините на водене. Лидерството, личния пример, осъзнаването на отговорността пред другите, възможността да оцениш последствията от решенията, които взимаш за общото благо, а не за лично облагодетелстване. Политиката е да отстояваш, защитаваш, завоюваш с мирни средства ползи за обществото, част от което си и ти.

У нас съществува масов копнеж по „силната ръка”. Какво мислите за тази обществена нагласа?

Какво означава „силна ръка” – неспособността да се изправим срещу проблемите, поради липсата на гражданско общество и стремежа някой друг да свърши работата вместо нас. Манталитетът и нагласите, които са насаждани с годините, че на народа му трябват управници, а не управляващи лидери, са ни довели до положението да очакваме месията, командира, героя на нацията, когото да оплюем в момента, в който трябва да защитим избора си.



 

Коя според Вас е най-важната задача пред бъдещите управления на страната?

Национална програма – какво ще се случва с българския народ и българската държава в следващите 100 години. Марк Твен е казал: за да постигнеш непостижима цел, я разбий на по-малки. Да се върне чувството за справедливост у българските граждани.

За каква България си мечтаете?

България, в която всички да са удовлетворени от труда си, в която да има възможности за реализация – дори и за тези, които са я напуснали. България, в която на мода да не е алкохолният туризъм, а образователният, духовният и творческият. Страна, която да е сред водачите в положителните класации, а не в отрицателните.

Народната мъдрост казва: „Който не е от някъде, той е от никъде”. Човек може ли да живее без родина?

В ерата на мултикултурните общества думата родина не е само родното място. Родината не е само там, откъдето е твоят род – тя става онова място в теб, в което все още живеят Апостолът и Хан Аспарух. Родината е там, където под звуците на Орфей и Валя Балканска, вперил поглед като дядо Йоцо, припяваш химна и си мислиш „земя като една човешка длан”.

Какво е отношението Ви към глобализацията?

Конкретна възможност да ползваш целия свят, да споделяш своя опит, но и да ползваш чуждия.

Какво у човека Ви допада най-много?

Стремежът да се развива, способността да се учи от грешките си, да ползва познанията и опита на другите. Доброто, но не като изконна добродетел, а като осъзната способност и избор.

Коя човешка слабост Ви води до отчаяние за същността ни като хора?

Завистта – чуждата кокошка патка се вижда. Да си доволен от това, което си постигнал, да ти е достатъчно това, което имаш, да се стремиш да помагаш заради самата помощ – тези неща са скрити и затрупани у хората.

Какво е отношението Ви към парите?

Парите са средство за плащане на сметки. Дори когато си мислим, че те решават проблеми, според евреите това пак е плащане на сметки .

Кой е любимият Ви писател или поет?

Не мога да кажа, че познавам творчеството на толкова много писатели и поети, но все пак най-любимият ми писател е животът, с всичките си разкази, които ми предоставя да изживея или да прочета. Любимия ми поет е природата, която винаги ще намери точните багри, чувства, емоции, за да напълни душата ти.

Кои книги бихте препоръчали на нашите читатели?

Правото на избор е най-важно. Никой не е длъжен да се съобразява с моите разбирания, всеки прочетен ред ни се отразява в зависимост от настроенията и емоциите, които ни владеят в момента.

Съществуват ли за Вас личности, които да Ви крепят и вдъхновяват в трудни моменти?

За всичко, което ни се случва или не ни се случва, сме виновни самите ние със своето действие или бездействие. Единственият, който може да ни помогне, всяка сутрин ни гледа от огледалото, докато си мием зъбите. Решенията за едни не винаги са решения за други. Две хубави деца, любяща съпруга – това е моето вдъхновение.

Имате ли възвишена мисъл, която да Ви дава сили?

Вярвай в себе си, вярвай в околните, бъди себе си не имитирай околните.

Кой е най-радостният момент в живота Ви?

Може би когато животът е започнал. Нямам спомен какво хубаво се случва без живота.

А най-тъжният?

Не знам, не се стремя да помня тъгата.

Какво за Вас представлява щастието?

Да споделяш въздуха с любимите хора, да даваш, да ти дават, да имаш възможности, да те има и да има с кого да споделиш, че те има.

Какво бихте променили в живота си, ако имахте възможност да го изживеете още веднъж?

Как едновременно ще го изживея още веднъж и ще го променям. Да го заменя за друг –  не, благодаря.