Павел Павлов: Християнски ценности или ценността на християнството
Християнството е религия на живота, на създаването, на творчеството
Откъс от изказване на Павел Павлов, преподавател в Богословски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, на международната среща с християндемократи от Холандия.
Преподавам история на християнската църква. Не бих искал у вас да остане впечатлението за християнството като за някаква приказка от бабино време. Ще се опитам да съживя във вас това усещане за християнството като една жива общност, като една църква, като една жива традиция, която ние сме позабравили принудително, особено по времето на комунизма. Да усетим, че това е една жива традиция, която ние сме длъжни да продължим.
Нека поговорим за християнството като предизвикателство пред нас, като възможност, която има да се случи, като нещо, което ще се разгърне и ще даде плодове. Защо е толкова важно християнството днес, когато повечето хора се интересуваме от много ежедневни неща, битови неща. Ние сме добри родители, добри съпрузи, стараем се много, но непрекъснато изживяваме някакъв драматизъм на неслучване, на някаква криза, която по-скоро е екзистенциална, отколкото финансова или някаква друга.
Бог създава човека и го създава по свой образ и подобие, да бъде творец, да бъде създател, да се труди, да се грижи, да стопанисва. Господ създава човека като завършек на творческия акт и му завещава света, за който той да се грижи, да бъде добър домакин, да го обработва, да го облагородява, да се труди.
И подобно на Бога човек да създава нови и нови чудеса на творчество. И когато има периоди, в които човек не може да изрази своето творчество, тогава той изживява една голяма трагедия. Защото той е създаден по божий образ и когато не може да осъществи тази своя богообразност, той страда, не може да отговори на предизвикателството, в което е поставен като сътворен по божий образ и подобие.
Христос е във всяко едно време – „тук и сега, винаги и навсякъде” – това е християнската перспектива. Християнство без църква няма, а църквата това е събрание на призвани, това е общността. В центъра на тази църква, на общността, е Христос – „Аз съм пътят, истината и животът”. Животът – това е победата над смъртта, това е основната ценност. Където е Христос, там е пълнотата на живота. Истината, която е Христос, тя ни освобождава
Ние, българите, казваме: да, България е християнска страна. Това е една традиция, нещо, което е било, което днес като че ли не е предизвикателство, не е възможност пред българина. Нещо, което само е било, дори не е вероятно и няма да бъде. Тази традиция или това предание е нещо изключително важно. Не само заради нас, заради това, че ние трябва да се спасим, да получим нашето спасение. Това е много важно за нас наистина, но това е важно преди всичко за бъдещето. За да има бъдеще е важно да се възстанови християнската традиция.
Не като поредна нова идеология, която да замени идеологията, изживяла времето си за няколко десетилетия. Християнството като основна наша ценност, защото е начин на живот. Защото е религия на живота, на създаването, на творчеството, на стопанисването, на изграждането.