Господин Тонев: Няколко думи за ценностите достойнство и мъжество
Питър Норман: „Вярвам във вашата кауза! Ще стоя до вас!”
Есе на Господин Тонев за смисъла и въплъщението на ценностите достойнство и мъжество. Есе за измеренията на човешкото достойнство, за дълбокия смисъл и истинската тежест на свободата и отговорността. Размисли на Господин Тонев за извора на личното достойнство – сърцето, което ни подтиква към свободен избор.
Господин Тонев: „Ценностите винаги са персонални, те са код към всичко, най-важният дар, който сме наследили. Те са важни, защото такава е същността им, независеща от обстоятелства, от временни мнозинства, от търсене и предлагане. Човек изразява определени ценности, въплъщава ги, пълни ги с живот, иначе те ще останат само пусти думи”.
Ценности, въплътени от австралийския атлет Питър Норман - един несвоевременен, горчив, но възхитителен пример:
1968 година. Олимпийски игри в Мексико. Награждаване на победителите на 200 метра - Томи Смит (злато) и Джон Карлос (бронз), двама чернокожи американци и Питър Норман (сребро) от Австралия. Чернокожите американци ще изразят своя „тих протест” в подкрепа на човешките права по чорапи, с наведени глави, с вдигнати в черни ръкавици ръце по време на изпълнението на химна на САЩ. Питър Норман решава да ги подкрепи: „Вярвам във вашата кауза!” и също като тях слага значката на Олимпийския проект за правата на човека. „Така ще мога да покажа подкрепата си. Ще стоя до вас!”.
След награждаването са освиркани. Питър Норман е заклеймен за изразената подкрепа, зачеркнат е дори от историята на австралийския спорт. Покрива нормативите за участие в следващите Олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г., но въпреки това не го допускат в олимпийския отбор на Австралия.Подложен е на опозоряване. Отхвърля предложението да осъди постъпката на Томи Смит и Джон Карлос, за да участва отново в олимпийския отбор. Години по-късно дори не получава покана за Олимпиадата на родна земя, в Сидни през 2000 г. Питър Норман е единственият олимпийски спортист на Австралия, който не е включен в почетната обиколка по време на церемонията по откриването, въпреки че е сред най-добрите спринтьори в историята на страната си.
Почива от сърдечен удар през 2006 г. Томи Смит и Джон Карлос носят неговия ковчег и го съпровождат в последния му земен път. Джон Карлос: „Не беше необходимо Питър да взима онази значка, той не беше черен, … но беше мъж.”
Този действителен случай изразява една нравствена ситуация - спорно е, дали трябва да се протестира точно по време на изпълнение на химн или тъкмо поради това. Питър е решил да ги подкрепи в протеста им за равноценност като хора. Ситуацията е пример и за изкушението на древната максима - по-добре да понесеш несправедливост, отколкото да я извършиш. Като платиш цената за това с цялостната си личност.
Извор на достойнството на личността е сърцето, то подтиква човека към свободен избор. Едва ли Питър Норман си е давал напълно сметка къде ще го отведе това негово решение да подкрепи двамата цветнокожи американци, но солидарността му с неговите колеги атлети придава смисъл на ценностите свобода и лично достойнство.
Днес страховете, свързани с кариерата, успеха, парите, поглъщащата цел да „имам”, нагласата да не си създаваме неприятности, понякога пораждат готовност за ужасни низости. Обичайно куражът на мнозина се простира главно до финансовите и битови условия, постоянно заети и вкопчени в неутолимото желание да бъдат харесвани.
Ценностите винаги са персонални, те са код към всичко, най-важният дар, който сме наследили. Те са важни, защото такава е същността им, независеща от обстоятелства, от временни мнозинства, от търсене и предлагане. Човек изразява определени ценности, въплъщава ги, пълни ги с живот, иначе те ще останат само пусти думи.
Подкрепата на Питър Норман изразява именно това измерение на човешкото достойнство. Като личност той е понесъл тежестта на свободата и отговорността за действието си - цялостно, без колебание за последиците.
В аналогична ситуация, в която е бил Питър Норман при награждаването на Олимпиадата в Мексико, често попада всеки. Подобни ситуации предлагат ясен избор на самоуважение. Голямото изпитание пред всеки от нас е да бъде и да остане човек. В това изпитание Питър Норман е един несвоевременен, горчив, но възхитителен пример.
Статуя на Томи Смит и Джон Карлос в университета в Сан Хосе. Мястото на Питър Норман е празно. Питър е искал всеки да постои на неговото място и да почувства това, което е преживял през онази нощ.
Снимка: wikipedia.org