Д-р Панайот Ляков: Покорителят на Росенец
Христо Иванов:Ще поставим пилон с българския флаг
на плажа
ПОКОРИТЕЛЯТ НА РОСЕНЕЦ
/пиеса в два акта/
Първи акт: По стъпките на БотевНачело на трима родолюбци Христо, адаш на войводата, следвайки неговия пример акостира на Росенския бряг*, за да го освободи от властта на турския завоевател, издигнал там двореца „Сараите” /незначителна подробност е, че господарят на този къс свещена българска земя Ахмед, Пророкът на абдалите, е с татарско-ромска кръв/.
На брега се разрази кратко сражение между пазвантите на Пророка, които се оказаха служители на Президента, и патриотичната „чета”. За малко да се пролее кръв. След като скочиха от лодката и стъпиха на плажната ивица водачът Христо Иванов и четниците бяха грубо избутвани и атакувани словесно. Те се съпротивляваха и бореха юнашки, но силите бяха неравни. Обучените вардяни ги изтикаха обратно в морето и те трябваше да се завърнат на моторницата „Радев” и да се подготвят за нов десант.
Въпреки неуспеха на първата акция ореолът на завоевателя бе нащърбен сериозно - той бе заклеймен като окупатор на публична държавна собственост, който гази законите и каквото му се изпречи по пътя към вечността. А наследникът на войводата Ботев се обви с ярка политическа слава и дори бе обявен от новият десен Лидер, който ще продължи похода за справедливост, докато Сараите на Пророка не бъдат експроприирани.
Битката за Росенец продължи с нестихващи овации от рекламиращия безстрашието на покорителя екип, докато правдата не победи и върховните съдии не обявиха мястото на десанта за български плаж. Там ще бъде забит пилона с трибагреника. Завинаги ще бъде увековечен и лидерът с името Христо Росенски, подобно на Трънски и Радомирски.
Втори акт: Робинзон и Петкан на плажа.
Достоверността на историческата реминисценция леко ще бъде нарушена – Росенец не е остров и Христо Иванов – Робинзон и преданният Ивайло Мирчев – Петкан не живеят там. Няма и местни обитатели с дивашки обичаи, които да извършват кървави ритуали. Но свитата на Ахмед, Пророка на абдалите, докарана по суша, за да защитава владението му, бе не по-малко агресивна и жестока от туземците от романа, чието вечерно меню съдържаше „Петкан алангле”. С тях нашата смела двойка, повела национално отговорна дружина, влезе в решително сражение и между двете групи имаше лек кютек, физически схватки и търкаляне по земята. За малко да се пролее кръв. Но полицията разтърва враждуващите.
Сетне завоевателят потъна вдън сараите, пазвантите изчезнаха, защото Президентът се намеси и защити двамата „герои”. Робинзон и Петкан станаха единствените законни обитатели на малък къс обетована земя. Посрещаха групи от родолюбци, пристигащи по вода и суша и заедно плажуваха и празнуваха. Историята им бе разнесена по всички медийни територии и предизвика небивал патриотичен възторг. Росенец отново беше български и се превърна в техния „остров на щастието”, където „пребивават” предизборно и досега. И стане ли сега дума за подвиг в политиката сакралната дума е „Росенец”.
Боже, каква „смелост” като знаеш, че стъпвайки на охранявана от държавни служители брегова ивица нищо няма да ти се случи - нито ще те пребият, нито ще те затворят, нищо ще те тровят. Най-много да се намокриш.
Епилог: Чудато нещо е българската политика. В нея нищо не е такова, каквото изглежда. Царство на абдалите, където всеки полуидиот е възприеман като Пророк или Спасител. Тук незрящите, водени от неуките се управляват от некомпетентните и понеже не знаят, накъде са тръгнали, стигат вкупом, където не трябва. Там водевилът „Покорители на плажа” се величае като епопея на неустрашимите и се развява като знаме в кампанията. А смелият въпрос, който Христо Росенски не смее да зададе е „Къде е Навални? и да осъди престъпната върхушка, която го прати там, подигравайки се с правосъдието. Защото е смешно да обикаля предизборно страната и да пита къде е Пеевски? Всеки знае отговора: в Дубай.
* Идеята за десант на плажа в Росенец е на общинския съветник от Бургас КОНСТАНТИН БАЧИЙСКИ, който е разследвал незаконното застрояване и окупиране на терена и е искал да предизвика взрив от обществено недоволство. Той я споделя и уговаря съвместна акция с представители на „Демократична България”, но на 07.07.2020 г. тримата „герои” отплават без него много по-рано от уречения час , присвоявайки си „5-те минути слава” от планирания скандал и дори не споменават името на инициатора. Срамна постъпка, абсурдна за истински лидер.
Д-р Панайот Ляков