БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ

ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНАТА КОЛЕГИЯ

Коста Костов: Време е за изграждане на политическа общност от почтени хора

 

Проф. Коста Костов: Една държава развива това, което е на почит в нея

Трагедията на живота не е смъртта,
а онова, което позволяваме да умре в нас,
докато сме още живи. 

Норман Казанс

В етиката на Николай Хартман, философ на обективното учение за ценностите, съществува понятието „тирания на ценностите”, т.е. по-висшата ценност има правото и дълга да подчини по-нисшата ценност. Тази тирания може да доведе до „фанатизъм на справедливостта” и се стигне до неприемлива крайност: нека има правосъдие, дори светът да загине (fiat iustitia, et pereat mundus).

Тази борба за абсолютна справедливост е твърде опасна в своята крайност, защото влиза в противоречие с по-висши ценности, като любовта към ближния, застрашена да загине в оргията на ценностния фанатизъм.

Ако в България се задейства този фанатизъм, ще пострада само управляващата политическа олигархия, която не разпознаваме като ближна, а 95% от населението ще оцелее, защото за него все не достига справедливост.

Апартаментните политици и магистрати смалиха държавата до 300 мапартаментна площ, а остатъците разположиха по терасите си. Така общата „етажна собственост“ стана лична и недостъпна за народа, а държавата се превърна в домашен любимец за избраници. Когато разхождат държавата на каишка, за народа остава само нейният враждебен лай.

Как се живее в държава с морална деградация на управниците?

Как оцелява личният и обществен морал, ако призованите за правда и справедливост са нагазили в тинестото дъно на ценностната скала?

Поетът Иван Динков илюстрираше недостига на справедливост, добродетели и обществено споделени ценности с една кратка фраза: „Всички сме пепел от Освиенцим”.

Държавата ни вече не е онова Отечество, което сме скътали в сърцата. Обезличиха го.

И ние не сме същите, щом участваме в лабораторен експеримент за конвейрно производство на безпросветни поданици – електорат, който е програмиран да разпознава само себеподобни.

Печелившият политически слоган днес е: крада най-малко от всички. С него си избираме депутати. Има и още по-печеливш, но не го пускат в обръщение, защото ще се образува навалица: крада много, но за кратко време.

На България са необходими нови лица и нови политически субекти, които разпознават честта и достойнството като неизменни ценности. Иначе ще продължават да ни управляват същите – в същата държава.

Искате ли я такава?

Преди да построят магистрали, днешните властници трябваше да започнат от Човека, от такива като родителите ни, които едва преживяват с мизерните си пенсии.

Символ на политическия провал на прехода са клетите болни в психиатричните отделения, които живеят по-зле от концлагеристи и не изгарят в крематориум, а при самозапалване, сякаш да ни подскажат, че тази болна държава само огън ще я спаси.

Време е да настъпи краят на „асансьорната политика”, на театралната опозиция, на етническото заробване, на циганията по изборните сергии, на българското национална Безвремие.

Една държава развива това, което е на почит в нея. В България на почит са простотията и безконтролната лакомия на управниците, а не  родолюбието, достойнството и справедливостта.

Йерархията на ценностите в държавното управление върви стремглаво надолу – от позитивното към негативното. Макс Шелер казваше, че „отричането на една негативна ценност е положителна ценност”. Ако се отречем от тези, които ни позорят и ограбват, ще натрупаме достатъчно голям сбор от положителни ценности, с които можем да потеглим нагоре.

Българите страдат и търпят – на всички нива и професии.

Стотици хиляди омерзени. Няколко милиона обезверени.

Настъпи време разделно.

Дойде часът на съдбовните въпроси и един от тях е – останаха ли почтени политици?

Време е за появата на нова политическа общност от честолюбиви и почтени български граждани, която да изведе България от тресавището.

Не вярвам, че са изчезнали българите, които се вълнуват от онова „Свобода или смърт”, с което изкачихме върха на националното си самоопределение.

Винаги ще има такива като Ботев, които ще положат десницата си безкористно върху камата и пищова.
Днес България е самотна, притихнала вдовица, приседнала пред портата, очакваща с надежда синовете си…

Според Карл Шмит, германски юрист и философ със спорна биография, един от най-големите критици на либерализма, функцията на политиката е невъзможна без „дефиниране на врага”. Дошло е време българският народ да дефинира своите врагове.

Имаме ли сили да го направим сами или пак ще чакаме някой друг да го направи вместо нас?

 Коста Костов е роден в гр. Бургас.

  • През 1980 г. завършва медицина във Варна.
  • Професор по белодробни болести в УМБАЛ „Св. Анна”, София.
  • Главен редактор на списание InSpirо, председател на УС на фондация InSpirо и медицински консултант на медицински център InSpirо.
  • Национален консултант по пневмология и фтизиатрия към НЗОК.
  • Специализирал е в гр. Базел, Швейцария и в Санитарната академия на Бундесвера (Мюнхен, Германия).
  • Преминал е специализиран курс  „Основни качества на лидерството” в London Business School.
  • Лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София.
  • Член на съюза на българските писатели (СБП)  – секция „Публицистика”
  • Член на съюза на писателите –лекари «Димитър Димов»
  • Член на съюза на българските журналисти (СБЖ).
  • Неизменно в годишните класации „Лекарите на които вярваме” на в-к „24 часа” и „Най-добрите лекари” на радио „Дарик”.
  • Двукратен носител на годишната награда за есеистика за 2015 г. и 2018 г. на в. „Словото днес”, седмично издание на съюза на българските писатели.
  • Носител през 2016 г. на наградата „Вдъхновение на годината” на „Дарик” радио.
  • Семеен. Има две дъщери и един син.

Кои сме ние

Българска демократична общност e израз на волята за самоорганизиране на личности със сходни ценностни представи, които се стремят да изградят автентична и независима от пороците на прехода общност. Личности, които нямат свое пълноценно политическо представителство и са убедени, че развитието на страната зависи от ангажираността и активността ни на граждани.

Като хора сме свързани с основни ценности, които ни дават ориентация и без които нашият съвместен живот е невъзможен – достойнството на човешката личност, трудът, различието, толерантността, смисълът на семейството, традицията, родината и съзнанието за собствените национални корени.

Ние сме дясноцентристка политическа формация, която се изгражда неконтролирано от външно влияние и която формира политика на основата на неизменни ценности и устойчиви принципи. Ние сме народна партия, която се обръща към различните прослойки и общности като цялост.

Българска демократична общност се отваря към многообразието от стилове на живот и се насочва към парливите теми, които засягат мнозинството от хората. Политиката ни има приобщаващ характер, тя търси равновесие между интересите на различните  обществени групи и е ориентирана към общото благо.

Ние сме програмна общност, която има отношение към всички основни политики и която подпомага разширяването на средната класа. Гражданска по дух, като привлича гражданите при формиране на политическите решения и ги мотивира чрез участието си в тяхната реализация и в осъществяването на граждански контрол. Добрата политика се нуждае от активно гражданско общество.

Ние споделяме позициите на много български граждани, че комунизмът е морално политическо и икономическо бедствие. Вярваме, че с почтени усилия всеки човек може да постига успехи, а задачата на политиката е да създава условия за това. В своите разбирания отстояваме принципите на Социалното пазарно стопанство.

Принципите на тази етично-стопанска концепция изразяват съчетаването на отговорната свобода със справедливостта и сигурността. Благосъстояние не само за малцина, а за все повече хора, за всички, е главният принцип, който води към изграждане на общество от действително свободни и самостоятелни личности.

Ние съзнаваме своята отговорност и правим избор да участваме активно във формирането на общи позиции в интерес на хората. Разбираме основанията за враждебност към политиката, но възприемаме политическото участие като смислена човешка дейност, без която е невъзможно демократичното управление на държавата.

Съществуването на ценности, които не могат да бъдат променяни от никого, нито от различните обстоятелства, нито от поредното политическо мнозинство, нито от ползата или изгодата, е стабилна основа, върху която стъпваме като демократична общност.

Да се приема, че всички ценности за относителни, е позиция, чужда на нашето разбиране за човека и за света. Ние вярваме, че основните ценности са неизменни и са предопределени от националните, културните и религиозни традиции, към които принадлежим.

Демократичната система може да функционира единствено, ако определени основни ценности се  признават от всички и са освободени от натиска на мнозинството. Общество, което отхвърля нравствените измерения, се самоунищожава.

Основна ценност и опора на нашия светоглед е достойнството на личността и нейната свобода. Цел на политиката ни е да защитаваме човешкото достойнство във всекидневния живот. Наша задача е да изградим истинска българска демократична общност, основана на ценности и на определена представа за човека.

Ние не споделяме илюзията за спасителите в политиката, които ще свършат работата за нас и вместо нас. Считаме за по-достойно и ефективно съвместното формиране на политика не чрез месиански модели, а като основаваме дейността си върху споделени ценности и трайни принципи. Тази ценностна ориентация и представата за същността на човека предоставят светогледен хоризонт за решения, които дават възможност на всеки човек да се развива и да води достоен живот съгласно собствените си разбирания и способности.

Ние основаваме политиката си на един реалистичен възглед за същността на човека. Човек не е абсолютен. За нас той е свободен, но отговорен към себе си и общността и същевременно несъвършен и погрешим. Ние споделяме ясна ценностна ориентация, която се корени в разбирането, че на човешката власт са сложени граници. Защото човешкият живот е противоречив, а тези противоречия могат да бъдат смекчени, но не и премахнати. Това разбиране определя границите на политическата дейност.

Етичната политика е практическо реализиране на представата за добро и основа за политически действия. Разбирането ни за същността на човека и създаването на условия за достоен човешки живот са предпоставки за етична политика. Българска демократична общност е ясен изразител на разбирането за етична политика.

Ние отхвърляме разбиранията за човека и обществото на тоталитарни, комунистически, анархистки или екстремистки доктрини, както и политическите практики на популистки и авторитарни лидери. Не приемаме колективистичните социалистически разбирания за развитието на обществото. Организациите, разклонения и наследници на върхушката на БКП са длъжни да се разкаят за злините, които причиниха на българския народ. Немислимо е те да бъдат наши политически партньори.

Ние се стремим да осъзнаем спомените от миналото, прозренията и опита на предишните поколения в българската обществено-политическа традиция. Във време на безпътица сме длъжни да следваме примерите на саможертва на нашите предци. Съзнанието за преданието, което е в живота на всеки един от нас, за прекъснатите традиции, за смисъла на нашите общи корени ни заставя да потърсим трайна връзка с мощното национално раздвижване през Възраждането – време на духовен подем и идеализъм. Повлияно от западното Просвещение, то продължава усилията за утвърждаване на българската средновековна народност, която през Възраждането се превръща в нация.

Възраждането изразява най-ценните откровения на българския дух, достигнали своя връх в саможертвата пред общността на Васил Левски и Христо Ботев. Саможертва за свободна България, в която Левски иска да има „свобода народна, свобода лична и свобода религиозна”. Ние черпим идеи от тези дълбоки корени, от стойността на идейните позиции, завоювани с толкова страдания . Тези идеи имат своя съвременен смисъл, изразен в духа на самопомощ, в решимостта и упованието в собствените сили.

„Свобода и всекиму своето” – това е възрожденският български девиз, изразен от Любен Каравелов и Васил Левски, даващ ориентация и за бъдещето. Това е съзнанието за самоутвърждаване на нацията, за да се достигне до национална солидарност и затвърдено държавно битие. Това е разбирането на жизнените национални задачи, осветени от славни традиции и любов към родината. Неофит Бозвели пише: „Няма нищо тъй сладко както любовта към отечеството!”

Неотменен дълг на обществените предводители е да съхраняват историческата памет и да укрепват нравственото единение на народа около идеала за свободно и процъфтяващо отечество. Дълг е да отхвърлим изостаналостта си като страна и да предизвикаме подем и културна самостойност, а надмощието на нравствените, образователни и социални ценности да са насърчение по пътя на национално утвърждаване.

Ние се обръщаме към отделните български граждани, към многообразните човешки общности, с които се стремим да установим реални отношения и заедно да създадем перспектива за едно достойно бъдеще на България. Съзнаваме, че всеки върви по своя път и знае в частност по-добре от държавата и институциите, как да постигне успех за себе си и за другите.

Много хора не се чувстват пълноценно политически представени и са настроени срещу политическата каста, която няма друга цел освен собствената власт и обогатяването на клиентелните групи, които я обслужват. Други големи социални групи са трайно разочаровани, изолирани и не участват в политическите процеси. Обръщаме се към мълчаливото мнозинство, към онези български граждани, които не считат сегашните политически партии достойни за доверието им.

Обръщаме се към хората, които участват в процесите на създаване и изграждане. Към предприемчивите, към работниците и служителите, към земеделските стопани, към хората, които за да постигнат успех, залагат на конкуренцията, а не на достъпа до властови ресурси, които успяват с почтен труд и очакват тези усилия да бъдат зачетени и възнаградени.

Към представителите на средната класа, които искат преди всичко ясни правила, правов ред и сигурност, за да работят, да преуспяват и да тласкат обществото напред.

Обръщаме се към младото поколение, което стана заложник на трансформацията и не е представено подобаващо в обществения живот; към младите, които имат силата и волята да поемат своята съдба и бъдещето на страната в ръцете си.

Към вярващите, които поемат отговорност за себе си и за ближните и които имат своите граждански задължения към общността.

Към хората и семействата, които тоталитаризмът преследваше, затваряше, убиваше и унизяваше, но чието достойнство той не беше в състояние да отнеме.

Към хората в третата възраст, които очакват човешко отношение и зачитане на постиженията им.

Към българите, които живеят в чужбина.

Ние, българските граждани, сме достойни за по-възвишена цел. Ако не правим нищо, сме принудени да бъдем потърпевши. Затова полагаме усилия за създаване на трайна демократична политическа общност. Като съзнаваме трудностите и знаем, че доверие се гради постепенно, а не се печели внезапно, сме решени последователно и упорито да доведем начинанието до успешен край.

Мнозинството от сегашните партии са част от модела, който трябва да крепи и запази съществуващото статукво – затова няма да подкрепяме провалените политици на прехода, считащи себе си за единствено посветени в политиката, а същевременно компрометирани в съзнанието на нацията. Ние не сме причастни към пълзящия процес на подмяна на дясното в България.

Трансформацията, наречена с лъстивата дума преход, беше в същността си несправедлива и отврати мнозинството български граждани. Корупцията стана стил на живот, користта – основно средство на българската политика. Решаващ е достъпът до властови ресурси, който унищожава конкуренцията. Днес усилията, отговорността и почтеността на хората са маловажни предпоставки за постигане на успех. Тези несправедливости са ясно видими.

Тайната власт на миналото затиска българското общество като надгробна плоча, тя наложи мрежата си от връзки в новата среда, изхвърли ненужната й вече идеология и създаде климат за избуяване на олигархията. За хората изглежда невъзможно да се преодолеят злините на посткомунистическото безвремие, което осигури метаморфозата на комунистическата номенклатура в олигархия.

Настояваме за създаване на парламентарнo-гражданска комисия, която да установи истината за започналата още в средата на 80-те години на миналия век трансформация на собствеността и властта в България.

На основата на политическите начала, ценности и принципи на Българска демократична общност ще създадем смислен проект от конкретни идеи, който отчита грижите и страховете на хората и който ще създаде условия за решаване проблемите на българските граждани.

Стратегическата ни цел е заедно да превърнем България в независима и благоденстваща страна, да създадем възможности всеки човек да осъществи своето щастие.

Ние, членове и съмишленици на Българска демократична общност:

 © 2019  Българска демократична общност

Ние се стремим да изградим една смислена, автентична и независима от пороците на прехода общност, която формира политика чрез неизменни общи принципи и ценности.

4300 Карлово
ул. Дъбенско шосе № 2
Сайт: www.bdo-bg.com
Email: office@bdo-bg.com