БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ

Д-р Панайот Ляков: Партия алианс – мрежа за партньорство

„Дилър или Лидер – това е въпросът”

Има ли обективни предпоставки за възникването на партия алианс? Промяната или реформирането на партийните организации се налага от обективни фактори – трайното „свиване” на партийните организации, глобалната  и пряка политическа комуникация между лидери и гласоподаватели, осигурена от електронните медии, държавното финансиране на партиите, парламентарният и/или управленски „абонамент”, тенденцията към трайно партийно споразумяване – политически картел. Променената среда къса „живи” връзки между гражданите и техните политически представители и партиите вече не са посредници между гражданското общество и държавата. Те са  слети с държавата и като административни структури осигуряват функционирането на парламентарната демокрация : предлагат неизбежните кандидати за съветници, кметове, министри, депутати и т.н. За това държавата им плаща, изглежда недостатъчно, защото те непрекъснато търгуват и осребряват политическите си позиции. Последицата е агония на политическото представителство, изразено във вертикалното  разделение: „ние”, тук долу и „Те”, там горе. Или както грубо се изразяват най-отчаяните от еректората (няма грешка, думата  е моя) – „Няма леви, няма десни, всички са за бесене”. Това е диагноза, означаваща, че партиите вече не са посредници между гражданското общество и държавата. … За да се прехвърлят партийните граници и образуват граждански коалиции са необходими също организационни способности  за „Партньорство и отговорност пред обществото” и „Адаптивност”. Без тях  партията няма да навлезе в модерната форма на мрежова организация (партниращи си независими структури), при която вътре и навън от организацията се изграждат разнообразни мрежи на партньорство, сътрудничество и подкрепа… Партията се развива като асоциация със силно гражданско присъствие  и контрол  в дейността й. … Българските партии са затънали в блатото на ценностната деградация и измъкването им налага да решат категорично съдбоносната дилема „Дилъри или Лидери”. Дилърството в политиката е актуален занаят,  неизбежно води до загуби на най-ценния политически капитал – доверието, но за сметка на това носи реални печалби. Тук се намесва и влиянието на картелния модел – ясно очертана тенденция за междупартийни споразумения за овладяване и използване на държавните ресурси. … Партиите са противници наужким, за пред баламите, а скрито се съюзяват и споразумяват за разпределение на  позиции в трите власти, изгодни назначения, за икономическа инвазия – приватизационни сделки, концесии, обществени поръчки, за пазаруване на влияние и т.н. Конкуренцията за електорална подкрепа е въздържана, лишена от остри нападки и разобличения. Държавните субсидии  са сериозни и гарантират финансово дейността им. Освен това партиите разполагат и с привилигерован достъп до държавните медии. Образно казано те са се просмукали и сраснали с държавната тъкан. Партията или партиите картели са част от държавата и са абдикирали от гражданския си дълг. Политическите цели са силно видоизменени и не обхващат стратегически проблеми и реформи. … Този процес означава, че те са загубили гражданската  и са придобили финансова (олигархична) легитимност. Това не са политически лидери, а дилъри.  Доброто лидерство предлага на гражданите модерни проекти, перспектива за  справедливост, благополучие и  споделяне на властта. Само то дава шанс на партиите да върнат своята гражданска легитимност. Затова ни се струва логична следната хипотеза – политическото лидерство е немислимо без алианс, който обхваща гражданското общество и политическото тяло на държавата, намира баланс на интересите и обединителни цели. Партията алианс е отворена към всеки човек, тя създава мрежа от граждански партньори и автономни местни общности и така усилва организационната си мощ. Партньорството е всекидневна политическа практика, а не се проявява, по-точно демонстрира, само по време на изборните кампании. Тук не се прави съществена разлика между партийни членове и останалите подръжници, характеризирани като симпатизанти. Важно и за едните и за другите е, че те упражняват правата си по отношение на подбора за изборни и партийни длъжности, за определяне на политическото поведение, коалиционната политика и др. като личности, а не като делегатски представители и участници в партийни форуми. За това спомага електронното управление. Поддръжниците на партията се присъединяват и общуват директно с централните органи и това е модел на пряка демокрация. Тази многобройна ангажирана маса с легитимни граждански и организационни пълномощия придава сила на организацията и увереност на нейните лидери. Те винаги могат да се обърнат към нея за съвет или подкрепа и съответно да коригират националната политика. Това изолира до известна степен местните организации и лидери, но пък тяхната автономност е запазена и те решават самостоятелно всичко, свързано с местната политика. Принципът на самоуправление и свобода на местните общности е привлекателен за много хора, които го сравняват непрекъснато с йерархичната и затворена общинска власт, която е най-близо до хората и би трябвало изцяло да им принадлежи, а фактически напълно ги е изхвърлила от управленския механизъм. … Партията алианс е изградена като мрежа за партньорство и това е нейната политическа визия, стандарт за политическо поведение. Тя се конкурира с другите партии като използва съвременни управленски модели и изгражда постепенно свои оригинални способности за политическа дейност. Безспорно това е реформаторска и етична организация, която е независима (не се контролира от олигархията) и не участва в политически картел. Тя има чист морален облик, защото политиката и е основана на ценности и е вярна на избирателите си. Партията използа Е-комуникации и играе ролята на координатор между гражданското общество и държавата… И най-важното – не е партия, сраснала се с държавата. Всъщност, голямата промяна е отхвърлянето на модела на политически картел – на споразумяването на партиите за извличане на финансови облаги от политическата дейност. Партията алианс е отрицание на този модел и ще го разруши с появата си, защото при прохождането си ще бъде непримирима и силна опозиция. А във властта ще въведе стандартите за почтено управление със силно гражданско участие и ще разруши статуквото на удобния за всички консенсус „Ще крадем заедно, има за всички”. … Това е партия на промяната, против  статуквото, поддържано и възпроизвеждано от участниците в политическия картел. Партията алианс е приела управленска философия, основана на компететността, защото тя дава шанс на изостанали и слаби държави като България да се адаптират към „икономиката на знанието”. България може да преодолее изоставането си от напредналите демокрации като активира, мотивира и развие своите човешки ресурси в дългосрочна перспектива. Необходима е национална политика за опазване и възпроизводството на хора, за качествено и достъпно образование, широки възможности за допълнително обучение, преквалификация, специализация и особено за подготовката на компететни мениджъри. Най-трудният въпрос, свързан с появата и изграждането на партия алианс, е относно времевия хоризонт – дали това е хипотетична далечна перспектива за българските граждани или те ще съумеят да направят това в близките години. … Ако родените в свобода поколения, след 1990 г., искат да живеят в собствената си държава, в цивилизована среда, където царува Законът, те ще го направят. Те ще бъдат  достатъчно зрели, образовани и компетентни да направят своя житейски избор като свалят от власт амортизираните и корумпирани политици и техните господари. Ако им липсва смелост, ще си останат роби на олигархията или ще емигрират. А България ще си остане територия на произвол, на тотална корупция и безнадежност. Но да бъдем все пак оптимисти и приемем, че в следващите 9-10 години ще имаме действаща партия алианс, която ще  провежда политика на споделената власт и на свободния избор, на засилената лична и институционална отговорност. Тази политика на Разум, Разбирателство и Развитие е центрирана върху отделната личност – всеки човек е важен и значим. Модерната партия алианс ще бъде ефективна, но човешка организация, израстваща от гражданското общество и обърната към бъдещето, която има добър шанс за национално лидерство – да привлече хората за съвместно управление с девиза „Да управляваме заедно!”. Публикуваме откъси от идеите на Панайот Ляков за изграждане на партия алианс.

Етичен кодекс за финансиране на Българска демократична общност

Съзнавайки своята отговорност пред миналото и бъдещето на България, ние съставихме настоящия етичен кодекс за финансиране на политическата си дейност, който съответства на нашите виждания за етична политика.

Участието в политическата дейност е съвместно усилие, което българските граждани дължат на себе си, на своите семейства, на различните общности и на отечеството. За да бъде смислена една политика, тя трябва да има организирана и експертна структура за своето развитие.

Политиката е скъпо начинание, но не само в материалния, а и в духовния смисъл. Тя представлява преди всичко съпричастност и изграждане на доверие между гражданите и овластените от тях политици, които поемат отговорност да представляват техните интереси.

Ние считаме, че доверието е много по-скъпо от материалните ценности. Политиката не може да бъде начин за безкрупулно забогатяване на хора, които се занимават професионално с тази важна обществена дейност, като спекулират с предоставеното им доверие и възможности. Усилието на личността да се ангажира с общностното добруване трябва да има етично и материално изражение, гарантиращо достойнството и отговорността, която човек поема пред себе си и пред общността.

Трябва да променим фалшивата идеологема, че политиците са „слуги на народа”, защото знаем, че „слугата не знае, що върши господарят му”. Добрите политици принасят плод на цялата общност, а не са господари или слуги.

Този светоглед стои в основата на нашето разбиране за финансиране на политическата ни дейност. Помощта, която всеки от нас е готов да предостави, за да бъде излъчен най-добрият политически елит, не може и не трябва да създава зависимости между господор и слуга, между патрон и клиент.

В медийното общество, в което живеем, политическото общуване е немислимо без финансовата подкрепа на членове, активисти и доброволци, както и на приятели, съмишленици и граждани, които споделят общи идеи и близка духовна ориентация. Същностна част от тези дарения и вноски са свързани най-вече с очакването за надеждност, за вярност към заявените принципи и последователност в действията, а не с очакване за насрещни услуги.

Финансирането на една организация е израз на нейната чистота и порядъчност, когато тя не допуска тайно влияние на задкулисието и не свежда политическото си поведение до обикновена покупка. Даренията са израз и на гражданско желание за жива демокрация, те изразяват нагласата ни като дарители да бъдем независими, да не се боим от сянката на тези, които са на властови позиции и се стремят да не оставят  шансове за участие на другите.

Вярваме, че средствата, необходими за политическо участие, трябва да бъдат предоставяни от гражданите с разбирането за подпомагане на общото благоденствие на нацията, а не да изразяват нагласата „cash and carry”.

Ние се обръщаме към всички български граждани, мъже и жени, които вярват, че политиката трябва да бъде процес на взаимно доверие и отговорност, с искане за подкрепа на Българска демократична общност, всеки според своите възможности. В тази подкрепа ние включваме и експертния потенциал на всяка личност, която милее за запазването и развитието на нашата страна.

Ние съзнаваме, че финансирането на една политическа организация е фундаментът на нейната ценностна идентичност, на отговорността и доверието в нея. Ето защо не приемаме финасиране от лица, чиито имена и фирми са разпознавани в обществото с престъпно поведение, свързано с контрабанда, проституция, злоупотреби с държавни фондове, убийства, рекет и всички онези дейности, стоящи извън моралния и законов ред.

Заявяваме, че ако все пак подобни нечисти намерения за домогване до политическо представителство чрез Българска демократична общност успеят да си пробият път, ние ще бъдем първите, които ще сезират органите на правосъдието и ще върнем средствата, предоставени от такива лица. Отговорността на лицата, допуснали такъв прецедент, изключва по-нататъшното им участие в Българска демократична общност.

Откритостта и прозрачността създават мостове на доверие между политиката и гражданите, които правят дарения, а доверието поражда съвместна отговорност. В края на всеки отчетен период ръководството на местната организация ще представи пред членовете на Общността доклад за извършените дейности, свързаните с тях разходи и лицата, подпомогнали политическата дейност. Всеки дарител ще получи описание на направените разходи от организацията на дарените от него средства.

С този етичен кодекс за финансиране на политическата дейност ние в Българска демократична общност се стремим да променим нагласата към политиката като смислено участие в полза на хората.

Ние, членове и съмишленици на Българска демократична общност:

 © 2019  Българска демократична общност

Ние се стремим да изградим една смислена, автентична и независима от пороците на прехода общност, която формира политика чрез неизменни общи принципи и ценности.

1000 София, България
Сайт: www.bdo-bg.com
Интранет Общност
Email: office@bdo-bg.com