Декларация на Националния събор на Българска демократична общност

Българска демократична общност е израз на волята за самоорганизиране на личности със сходни ценностни представи, които нямат свое политическо представителство и не са загубили надежда, че нещата зависят от тяхната ангажираност и активност. Ние сме обединение от личности, които се стремят неконтролирано от външно влияние да изградят автентична и независима от пороците на прехода общност.

Смислената политика има нужда от ясна ценностна основа. Хората искат да се придържат към ценности, за които вярват, че ще бъдат винаги важни –достойнството на личността, свободата, семейството, солидарността, справедливостта, съзнанието за собствените корени,  традицията. Те търсят ориентация, която им помага сами да вземат решения.

Корените на християнска Европа и нейното наследство, заедно с най-добрата част от нашето Възраждане, са фундаментът на визията ни за общността. Ние споделяме разбирането, че близкото комунистическо минало е преди всичко морално бедствие и носим отговорност да преодолеем злините на това време, да превъзмогнем чувството за похабеност, за да създадем по-човешко бъдеще.

Двадесет и две години след падането на комунистическия режим България не може да се оттласне от дъното. Вярата в демокрацията като най-добрата възможност за развитие на личността и общностите е силно разколебана. Свидетели сме на „блокираната демокрация” – демокрацията, която не решава проблемите на гражданите.

Без ред и законност не може да има свобода! Нашите политически устои са вкоренени в това основно разбиране. Човешката свобода е възможна само като обща свобода – затова е необходима обща институционална политическа и правна уредба, която не допуска никакви привилегии и осъществява еднаква юридическа защита на свободата на всеки човек.

Устройствената политика, основана на етичния смисъл на Социалното пазарно стопанство, ще създаде условия за справедлив път към благоденствие на българските граждани. Благоденствие не за малцина, а за всички. Стратегическата цел, която следваме е, да изградим в България действително свободно пазарно стопанство, което е достъпно за всеки и полезно за всички.

18 август 2012 г.

 

Позиция относно насрочения референдум на 27 януари 2013 г.

Националните референдуми, проведени у нас през последните сто години, не са израз на отговорна политика. Тази тенденция няма да се пречупи и от насрочения за 27 януари 2013 г. първи демократичен референдум в най-новата история на България. Този четвърти опит за допитване до народа се превърна във фарс от управляващите (ГЕРБ) и инициаторите (БСП).

Българска демократична общност счита, че референдумът е опорочен още преди неговото провеждане, защото:

– Формулировката на въпроса позволява резултатът от референдума, дори при валиден вот, да не бъде задължитено изпълнен. Дори ако е убедително „за“, това не поражда задължението да се продължи строежа на АЕЦ „Белене“, както и отрицателният резултат не води до отказ от строителство на нова ядрена централа. Хитрината и коварството в зададения въпрос са заложени в произволното тълкуване на понятието „нова“ ядрена централа.

– Отсъства сериозно разминаване в позициите на двете основни политически формирования – ГЕРБ и БСП. Факт, който за нас не е новост. Разликите, които в началото бяха редакционни, а по-късно се превърнаха в привидно противоположни, целят единствено краткосрочни политически дивиденти. Това са тактически маневри на две властови групи, които съзнателно инсценират големи различия помежду си.

– Интересът на БСП е строеж на нова ядрена централа АЕЦ „Белене“. На ГЕРБ – проектът 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“. Очаква се и двата проекта да бъдат реализирани в рамките на 7-9 години, цената им ще е според различни оценки 8-10 милиарда евро. Разликата е, че на едното място ще се построят 2 блока по 1000 МВт, а на другото – 1 блок с 1000 МВт. Формулата на „градежа“ на ГЕРБ е „1 на цената на 2“.

– Освен политическа акробатика предстои зрелищен спектакъл на симулирана геополитическа разнопосочност. Реализацията на проекта „нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ ще развенчае и този мит за лековерни политически наивници. Както схемата, така и главните силови играчи, пак ще са същите – тези, които бяха и в стартиралия през 1998 г. проект „Модернизация на блокове 5 и 6“, и в управлението на проекта АЕЦ „Белене“, както и в програмата по удължаване срока на експлоатация на блокове 5 и 6.

– Главните лица, действащи в двата комитета на т.нар. противници на АЕЦ „Белене“, няма как да бъдат припознати от нас като автентичните защитници на антиядрената кауза. На едното място кадри на ДС  си правят компания с онези политици, които на практика започнаха „размразяването“ на проекта „Белене“, още преди „царското” възобновяване на строежа. От другия комитет им пригласят персони, чиято амбиция за политическа реализация скита из целия политически спектър – от Бойко до Гоце и обратно. Историческата късопаметност не е сериозен ресурс в опитите за политическо оцеляване. Водещите актьори на „съпротивата“ компрометират самата идея за противопоставяне.

–  Правилата за провеждане на референдума издигат множество изкуствени прегради пред истинските активисти, ангажирани с каузата „Против“. Създателите на закона от БСП и прилагащите го избирателно от ГЕРБ постигнаха изгодна за самите тях неравнопоставеност. Референдум, който нищо не решава, е безсмислен. Той пилее парите на гражданите, разхищава ценна общностна енергия и руши доверието във възможността всеки със своя глас да участва в общите решения. Този референдум подменя политическото с експертното и изразява различни варианти на популистки, неумело прикривани геополитически и корпоративни интереси.

Референдумът ще се ползва като параван на вече започващата предизборна кампания. От този зле организиран хаос ще се опитат да извлекат полза всички малки и големи играчи от самопровъгласилия се политически елит. Клонингите на БКП продължават да се преструват, че се разливат един от друг и трескаво търсят алиби за прикриване на същностната си близост като произход и като зависимост от задкулисието на прехода.

Това допитване до народа компрометира самата идея, че референдумът е работещ механизъм, който реално решава политически въпроси по най-демократичния начин – с прякото участие на суверена.

Позицията на Българска демократична общност е за неучастие в лъжата на този референдум. Ние не приемаме циничната симулация и лъжата на референдума. Нека лъжата не владее чрез нас.

 

 

Имаме нужда от мисия за една по-добра България, а не от симулативна политика

Управленският квартет по Макиавели: преди всичко имайте власт!

 Правителството на четворната коалиция не изразява смисъла на протестите срещу модела КОЙ и срещу правителството на Пламен Орешарски – то падна не от силата на протестите, а поради решението на единия коалиционен партньор ДПС. Но е факт, че видни опортюнисти сред протестиращите получиха награда за участието си и своите минутки слава на килимчето на властта, като с неподправен ентусиазъм станаха параван за кратковременна политическа употреба.

Управленският квартет, състоящ се от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, всъщност представлява коалиция 4 ½ с добавка Пеевски. Начело на държавата (председател на Народното събрание, министър-председател и президент) са трима бивши членове на комунистическата партия, които гузно мълчат за принадлежността си към тоталитарната система. И до един са възторжени антикомунисти.

Правителството на Борисов е недопустим компромис според собствените критерии на самите участници в него, компромис, представян за неизбежност на националния интерес. Отричане от най-важните принципи, в които са се клели до вчера и които уж никога не биха нарушили – как да държат на думата си, когато това е против техните интереси. За пореден път, уж в името на това ДПС и БСП да останат привидно извън властта, т.нар. традиционна десница (този път разредена със земеделци, с остатъци от царската партия и даже с преименувани национал-патриоти) разчисти пътя към властта на единствено възможния в България бивш комунист. Изумителна е радостта им да са съучастници. Тържество на опиянението, че този компромис, който самите те отричаха като гнил и невъзможен, е най-доброто за страната, а оправданието – ДПС и БСП да са отвън. А истинската причина – те да са вътре, във властта, на всяка цена, без никакви светогледни или исторически задръжки.

В състояние на шеметност малката, наричаща себе си традиционна десница, лакомо реализира дълго отлагания, незадоволен нагон за власт. Напета и главозамаяна от неочаквания и за самата нея успех, втурнала се в голямата къща на държавното управление, тя се щура от стая в стая, готова да запълни всяка, макар и незначителна властова ниша. Припка по цялата управленска уредба, изказва се по всяка тема и ревниво тропа с крак винаги и веднага щом намери, че е пренебрегната.

Кумчо Вълчо този път играе ролята на добрия ловец, който няма нищо против такова палаво държане. Всичко е в процес на сложно напасване – макар и представян като труден избор на брак по сметка, в къщата има глъчка и оживление. Лека-полека нещата си идват по местата.

Кучето на двора е патриотично, с дълго проследимо македонско родословие, неоспоримо родолюбиво. Леко стряскащо на вид, но иначе добро по нрав. Може силно да джавка, страховито да се зъби, гордо да се изправя на задни крака, има силно развито обоняние на изток, а вече и на запад и глобално светоусещане за национална идентичност. Не хапе.

Подозираният за един от главните тайни организатори на церемонията е стар познайник – бивш първи мъж в държавата, дамгосван до неотдавна с агентурно име от новите си сподвижници, но вече приемлив и мъдър помирител, с когото играят взаимна игра на дистанцираност, коварство и обща изгода. Гледа отстрани и не се меси пряко във веселбата на младите.

Тържествената венчавка на обновената стара българска десница, трепетно пристанала на обръгналия в политическите бури на прехода стар народняшко-десен вълк, се случва пред скромна, но отбрана публика, заела местата с маркировка „дясно-център”, звучи Одата на радостта. Под одобрителните, просълзени от умиление погледи на брюкселските сватовници, се зарежда дълъг списък от зестри – размразени оперативни програми, допълнителни еврофондове, разтворени шенгенски обятия.

Странен звуков парадокс – кикотенето на съдебните барони, удобно притаени зад кулисите на политическото представление  – сред редовете в залата за зрители се чува странно преиначено, като тежък ропот и скърцане със зъби.

Вариация на вече гледани постановки с едни и същи сценаристи.

Отвън, пред касите, на които така или иначе билети не се продават, няма ентусиазирани тълпи. Липсва очакване за нещо по-добро и надеждно.

На медийния терен липсва необичайно смълчаният Борисов, но тук неуморно се перчат неговите активни и гласовити коалиционни партньори. Докато се вдига шум, докато се разпалват страсти и леко прехвърчат безобидни декоративни искри, в голямата държавна машина тихо и кротко върви процес на презареждане на властовата матрица. Правителство и неизбежност. Почти природен закон. Чиста прагматика, триумф по Макиавели: преди всичко имайте власт!

Управляват в режим на спонтанни тактически решения, като периодично търсят провокативни скандали (линейки с полицаи в гетата; съмнителни политически представители в културата), или експлоатират първичните емоции на хората (ебола в България), като осигуряват димна завеса за зрителите. Управляващият квартет не е решение, а част от проблема на политическа непоследователност. Реформи няма, няма и да има, ще има неизбежни ограничения, разстилане на бедността и сластни приказки. Усещане за поредната безпътица. Произвеждане на хаос. А хаосът ражда демони.

Кой печели и кой ще губи от това управление? КОЙ вече спечели! Управляващият политически квартет пребивава в набързо сътворена от него измамна властова представа, че сговорът им е наложителен и неотменим. За пореден път губещи са българските граждани.

България е изправена пред остро предизвикателство за премахването на симулативната политика. Бъдещето на всички е станало заложник на сегашните и вчерашни крепители на стауквото. Крепители (т.нар. политици, едри бизнесмени и медийни олигарси), които променят убежденията си през всеки политически цикъл. Крепители, заради които политиката страда от липса на автентичност, на последователност, политика, която поражда горчивото усещане за неистинност, за подмяна, лъжа и недоверие.

Българските граждани имат нужда от обща мисия, от истински родолюбци (не титулуващите партиите си с патриотични имена), които да направят дълбока промяна и да премахнат симулативната политика. Имат нужда от политика, която вдъхновява и дава увереност, сигурност и възможности за развитие на хората.

Идеята за една по-добра България е постижима, като се приемат и приложат принципите на Социалното пазарно стопанство. Струва си усилиятa да извършим това.

 

Доброто oбразование – важна обществена тема и основна политическа цел

Повече свобода на училището, повече взискателност към резултатите му

За нас образованието е основна обществена тема, а доброто oбразование – основна политическа цел. Ние се стремим да преоткрием смисъла на образованието и ценността да се образоваш. Важно е да възродим традицията в отношението към училището като нещо свято, да възстановим уважението към знанието и към мисията на учителя.

Усилията ни като граждани трябва да се насочат не в прокарването на поредната реформа, а в осъзнаването на основния проблем – каква е същностната роля на училището, неговата свобода и отговорност, все някой отгоре ли ще му нарежда каква политика да провежда? Ние подкрепяме самостоятелността на училището, както финансовата, така и съдържателната му самостоятелност, а не формалната, подчинена на надзора на чиновниците. Децентрализацията, прехвърлянето на отговорност към местните структури на властта, активността на местната общност в определянето на образователната политика е залог за независимо и успешно развитие. 

За нас най-важното условие за добро образование е колко е добър учебният час, колко добро е училището и как то поощрява изграждането на самостоятелни, инициативни и отговорни личности. Училището трябва да съхрани смисъла си на институция за образоване, а не на място, в което оставяме децата си за няколко часа. Училището е мястото, в което учители, ученици, родители и местна общност изграждат конкретната визия за образование.  

Образователната политика се създава в самото училище, а не се спуска отгоре. Училищата трябва да имат свободата сами да формират учебния си процес, да съставят учебните си програми, учителите да избират метода си на преподаване, самостоятелно да решават с какви учебници и материали да работят, спазвайки общите задължителни стандарти и правила, а не принудително да се придържат към спуснатите отгоре планове и програми.  

Визията за доброто училище е да помогне на младия човек да открие и изгради себе си като личност, да се образова така, че да е способен да се конкурира и да постига успехи. Училището изпълнява ценностна мисия – защото няма стабилно общество без усъвършенстване на човешката личност, без приучаване в доброто. И тъй като хората са различни, различни и смислени трябва да бъдат пътищата им да се образоват. Това е път на свободата и отговорността на отделното училище.  

Доброто училище подготвя детето за съвременния свят, то е пространство за пълноценно младежко, интелектуално и емоционално общуване, място за свободно, но отговорно държане. Наложителни са мерки за истинско самоуправление и овластяване на младите хора, както и за сигурност и нормална обстановка в училище. Въвеждане на норми за ред и дисциплина в училището и в класната стая е гаранция за спокойствието и сигурността на нашите деца. 

Добрите учители съграждат доброто училище. Подготовката, заплащането според постиженията и мотивацията на учителите са ключови фактори за качеството на образованието. Квалификацията на учителите е изключително важен елемент от същността на доброто училище, неотложно е инвестиране в усъвършенстване на учителите, в личностното им развитие, както и насърчаване участието на добрите учители в съставяне на учебни програми и учебници. 

Ние подкрепяме родителите в най-значимото за тях, образованието на техните деца, което им дава повече възможности да успеят. Но родителите отсъстват от образователния процес, не участват в него, стоят отстрани. Родителите и техните сдружения трябва да се приобщят към проблемите на своите деца в училище, да участват във вземането на решения, свързани с учебната програма и да бъдат ангажирани в по-голяма степен в управлението на училището.  

Ние сме решени да вдигнем стандартите на средното образование. Намаляването на неграмотността е наша цел, която е постижима. Наша цел е да гарантираме равнопоставени възможности и достъпност на образователната система, да мотивираме застрашените от изолация млади хора да се справят чрез образование, за да имат повече възможности за участие. 

За нас образованието е фундаментална ценност. Ние подкрепяме училището, което самостоятелно определя пътя си, без назидание отгоре, при определена рамка на установени задължителни образователни изисквания и цели. Ние подкрепяме институцията, която прави едно от най-смислените човешки усилия, усилието, полагано по пътя на знанието.

 

Заключително обръщение  Избори 2016

 

Ние, членове и съмишленици на Българска демократична общност:

 © 2019  Българска демократична общност

Ние се стремим да изградим една смислена, автентична и независима от пороците на прехода общност, която формира политика чрез неизменни общи принципи и ценности.

1000 София, България
Сайт: www.bdo-bg.com
Email: office@bdo-bg.com