Начала

Нашите основни ценности

far 2

Политически начала на Българска демократична общност

Време да се обърнем към корените си и да потърсим трайните ценности, които не позволяват да погине пламъкът на нашия дух, захранван от историята и от културата ни. Обърканите  представи за добро и зло заличават нравствени критерии, споделяни през вековете и формирали ни като личности.

Кой е днес камъкът, върху който да изградим отново храма на българското самосъзнание? Непоклатимият камък, върху който можем да съградим нашето общо бъдеще, са основните ценности. Ценностите са стабилна основа и ясен ориентир за смислени действия, в тях е вграден духът на предците, които и под чуждо владичество са имали смелостта да мечтаят за свята и чиста република! Нищо в България вече не може да има етично и политическо съдържание извън системата от споделени основни ценности. 

Българските граждани имат потребност да се обединят около политика, в която свободата и отговорността, законността и редът създават мост на доверие между управлението и гражданите. Етичната политика изгражда ценностни представи за превръщане на обществения ангажимент в етичен кодекс. Тя преоткрива нравствен ред, основан на идентичността ни като народ с ясна ценностна  система.

Нашите основни ценности

Ние вярваме, че достойнството на човека е неприкосновено и че всяка личност е ценна сама по себе си. Човекът е венец на творението. Той е неповторим и различен от другите, но равноценен като личност, свободен и отговорен, но същевременно погрешим.

Човек е дарен със свобода. Свободата означава възможност на личността да се развива според заложбите си и да води живот съгласно собствените решения. Свободата е благо, чрез което личността се изявява и постига успехи в развитието си.

Границата на свободата на отделния човек се простира до свободата на другите. Но свободата на другите е не само граница, а и предпоставка за свободата на всеки. Със своята свободна воля човек търси доброто, но има и склонност към злото. За него свободата е както благо, така и бреме.

Човек има възможността сам да прави своя избор и да носи отговорност за своите действия. Свободата на човека е немислима без отговорността. Само свободният човек може да носи отговорност пред съвестта си, да бъде отговорен към другите хора, към миналите и бъдещи поколения.

Изворът на справедливостта е равенството на всички хора в личното им достойнство,  без значение каква власт, какви успехи или неуспехи има отделният човек. В правовата държава справедливостта изисква еднакво право за всички, което се изразява в равенство на всички пред закона. Ние споделяме възгледа за правото на равни възможности, което не гарантира равни резултати. Това е ядрото на нашето виждане за справедливост. Защото вярваме, че справедливостта дава възможност на хората да упражняват свободата си, като използват своите способности.

Справедливостта изисква да се признават усилията и постиженията на хората. Всяка личност е извор на инициативи – икономически, политически, морални и културни. Доброто и справедливо управление трябва да създава простор за разгръщане на личните инициативи и да зачита успеха на всички.

Солидарността е споделена отговорност, по силата на която хората си помагат взаимно и общността ги подкрепя, ако те не могат да се справят сами или изпаднат в беда. Солидарността изразява непосредственото ни човешко отношение в дух на взаимопомощ и съчувствие и е по-смислена от всякакви съвършени политически програми. Солидарността означава също така възможност на личността да участва в постигане на общите цели и в увеличаване и ползване на благосъстоянието. Това сътрудничество в името на цялото е основа на всяка трайна общност. Да създадем условия за достоен живот на хората е повеля и на солидарността.

Личността е дарена със свобода и е немислима без нея, но това включва и свободата да бъдеш различен, да бъдеш друг. Приемаме различието между хората като ценност – като свободата да бъдеш друг, за да бъдеш себе си, като различие на дарбите, способностите и постиженията на хората. Хората са неповторими и се нуждаят от разнообразни възможности, между които да избират, за да утвърдят своята уникалност и да носят отговорност за своя избор.

Уважението към различните ценностни представи и към избора на всяка личност е израз на нашия възглед за толерантност. Толерантността означава намиране на път към другите, без да се  изневерява на собствената принадлежност и без отказ от собствените убеждения. Ние не приемаме толерантност, която отхвърля вярата, определяйки я като нетолерантна.

Ние преоткриваме смисъла и ценността на труда. Хората са призовани към труд, чрез него те могат да постигат успехи и да умножават ценностите на живота. На личността са присъщи радостта от откритието, предприемчивостта, стремежът за изява. В човека има божествена искра, в същността си той е призван да се труди и да създава, да развива собствените сили по свой замисъл, да полага усилия, да се усъвършенства като личност, да бъде активен и щастлив.

Работата придава смисъл на човешкия живот, тя е залог за лично и общо преуспяване. В труда човек намира морално удовлетворение от изпълнение на своето призвание към себе си и към ближните, чрез него той става причастен към проблемите на обществото, в което живее. Човекът на труда има съзнанието и самоуважението, че е създател и крепител на обществото, в което и той има дял чрез приноса на своя труд.

Семейството придава смисъл на дълбоката потребност на личността от общност, която създава близост, щастие и упование. Тук, в семейството, се изживяват и споделят ценностите, на които се гради обществото: любов, сплотеност, насърчаване на развитието, загриженост, взаимна помощ и готовност за саможертва. В семейството се изгражда светогледът на човека, възприятията за света и неговите каузи. Тук се изгражда това, което прави силна всяка една общност – съчетаването между свобода и обвързаност.

Патриотизмът е съзнанието за собствените корени и отношението към собствения произход. Ние обичаме страната си и заявяваме уверено чувството си за принадлежност и стремежа си за общностно утвърждаване в и извън географските граници на България.

Запазването на традицията, предавана от поколение на поколение, е нещо изключително важно. Не само заради нас, а и за бъдещите поколения. Нашето разбиране за стойността на традицията изразява отговорността ни за създаване на нещата – тук и сега. Ние  получаваме наследеното от предците, обогатяваме го, зареждаме го с нов смисъл и го предаваме на наследниците – винаги и навсякъде. Това е нашата отговорност пред предците и пред наследниците.

Неприкосновеността на достойнството на всеки човек, неговото право на свободно разгръщане на своите способности и наклонности, равностойността ни като личности и произтичащото от това равенство в правата на гражданите, признаването на жизнените проекти и на духовната ориентация на хората, уважението към свободата на вероизповеданията – това са здравите опори на нашето светоусещане и мерилото за етична политика.

Същността на човека като личност с неотменимо достойнство е фундаментът за обявяване на неприкосновените човешки права и основа на всяка общност. Нашето разбиране за човека извежда като най-важни достойнството и свободата му, но също така подчертава неговата отговорност и съотнасянето му с общността, неговата социална природа.

Основните ценности могат да бъдат извор на ред и законност, на съзидание и просперитет. Личностите изпълват със съдържание тези ценности и ги запазват. Споделените  ценности предоставят мерило за оценка на добро и зло и силата за оттласкване от дъното на духовната криза, която ни задушава. Защото духовната бедност поражда всяка нищета.

Съществуването на ценности, които никой не може да промени и заличи, е стабилна основа на политическите ни действия. В нашия морално-културен ред ценностите съществуват по собствено право, те са общочовешки ценности, узрели най-вече в християнството. Трайните ценности задават посоката и създават опори в един несигурен за много хора свят.

Демократично обществено устройство не съществува без съгласие за основните ценности, без признаване на неотменимото достойнство на личността и без признаване на човешките права като основа на политическата уредба.

Основните ценности ни правят  част от голямото семейство на демократичните  европейски общества, защото и ние вярваме, че човешкото достойнство, свободата и отговорността, равните възможности и справедливостта, законността и солидарността са основа на човешкото развитие.

Съчетаването на нашите основни ценности и равновесието между тях изразява смисъла на политическите начала и на духовната основа, с които посрещаме предизвикателствата на времето. В тази духовна основа са вплетени корените на християнска Европа, нейното общо културно и историческо наследство и духът на нашето Възраждане, тя е фундаментът на представата ни за личността и за същината на общността.