Участие

Атанас Узунов за идеите на Социалното пазарно стопанство

At Uzunov

На България е нужно Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард

Доцент Атанас Узунов споделя възгледите си за основните принципи на Социалното пазарно стопанство. Тази стопанско-етична концепция се стреми да засили личността, да я освободи от ежедневните материални грижи и от социалната принуда и да гарантира свободата на човека. Социалното пазарно стопанство е морален вариант на пазарното стопанство. То може да оздрави съществуващия в България обществен и стопански ред. С Атанас Узунов разговаря Господин Тонев.

Господин Тонев: Г-н Узунов, какъв е основният смисъл на концепцията Социално пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард?

Атанас Узунов: Ерхард изгражда своята концепция в продължение на повече от половин век – от началото на 20-те до средата на 70-те години. Той тръгва от разбирането, че трябва да се постигне най-сетне помирението на обществото. Това може да стане само с концепция, която отчита уязвимото положение на човека спрямо анонимните механизми на модерното високорисково общество. Концепцията Социално пазарно стопанство не е някаква групова идеология, която разделя обществото на леви и десни. Тя е обърната към обществото като цяло и предлага реална възможност за неговото трайно помирение.

Тръгва се от идеята, че в модерното общество, основано върху разделение на труда, съществува функционална взаимна зависимост на всички от всички. За високорисковото индустриално и информационно общество става все по-изгодно държавата да подкрепя не само капиталистическия предприемач, както е в началото на индустриализацията, а свободното разгръщане на всеки индивид. Обществото може да се самоорганизира само от взаимодействието на самостоятелни самоотговорни хора. За тяхното утвърждаване според Ерхард е нужен един нов стопански и обществен ред, който за първи път в историята на човечеството съединява в синтез свободата на индивида със социалната сигурност.

Ерхард не одобрява нито атомизираното общество и стопанството на традиционния либерализъм, нито колективистичното общество на марксизма, а предлага общество на свободни и равни по достойнство хора. В неговото Социално пазарно стопанство ясно се определят задачите и функциите на държавата, групите и индивида. Държавата да се превърне в слуга и помощник на обществото и гражданите. Групите да се съобразяват с общото благо и да преустановяват нелепите си опити за силово преразпределение на доходите и състоянията. Всеки индивид съобразно социалната роля, която изпълнява, може ясно и еднозначно да проследи и прецени последиците от различните начини на своето поведение, а въз основа на Ерхардовата кръгооборотна икономическа теория да направи същото и за поведението на държавата, отделните групи и другите индивиди.

Ще добавя, че Ерхард (на снимката по-долу) разглежда своята концепция като единство от теория и политика на Социалното пазарно стопанство. Концепцията на Лудвиг Ерхард израства от взаимосвързаната критика на либерализма и Марксовия социализъм. Рационалистичната либерална теория и политика не е достатъчно обоснована с оглед на социологическите и психологическите дадености. На свой ред, макар според Лудвиг Ерхард Марксовата критика на капитализма да заслужава сериозно внимание, както революционните изводи на Маркс, така и препоръките му за стопанската и обществената политика остават неприемливи за него като човек, приемащ свободата за висша ценност.

Как този стопанско-етичен модел може да засили личността?

Като предлага устройствени мерки за освобождаването на човека от пролетарското съществуване и материалната несигурност чрез благосъстояние за всички и собственост за всеки, както и за духовното освобождаване от всякакви колективистични зависимости чрез утвърждаване на принципите на свободата и собствената отговорност във всички обществени сфери.

Пролетарско съществуване?

В модерното стопанство, основано на обществено разделение на труда, всеки живее от текущия си доход, получаван в резултат от готовността към сътрудничество с останалите. В свободното и демократично общество индивидът би следвало да разполага със свобода на избор на поминък. Но за огромна част от трудоспособното население такава свобода все още не съществува. Пролетарии са тъкмо хората, които не могат да избират доброволно своята трудова дейност, защото не разполагат със съответни ресурси. Те са принудени да излязат на трудовия пазар, на който по правило работодателите заемат по-силна позиция. Налице е т.нар. промишлен феодализъм.

От такава „свободна” икономика печелят малцина, а останалите водят пролетарско съществуване. Обществото в напредваща степен се поляризира и деморализира. Въпросът е как невероятното благосъстояние, създавано от пазарната икономика, да се разпространява върху все повече хора и в крайна сметка да стане благосъстояние за всички. Предложението на Ерхард е това да става чрез въвеждане и утвърждаване на действително свободно пазарно стопанство, което да е достъпно за всеки.

Това стопанство се основава върху конкуренцията на пазарите, при която доходите на всички участници се определят само от размера на техните постижения. В повсеместно и последователно осъществяваното пазарното стопанство рентиерските доходи постепенно изчезват, трудовите доходи постоянно нарастват и позволяват спестявания и инвестиции на работещите. В доходите на все повече хора се включват лихви и дивиденти. Обществото загубва своя пролетарски характер, преобладаващ днес в света.

L E 1

Къде вече са приложени принципите на Социалното пазарно стопанство?

Социалното пазарно стопанство се наложи най-напред след войната в Западна Германия чрез стопанската и паричната реформа, проведена от Лудвиг Ерхард през 1948 година. Успехът на модела доведе до разпространение на неговите принципи в Холандия, Австрия, Швейцария. Обединението на Германия стана въз основа на социалното пазарно стопанство. Естония също се обърна към Ерхардовите идеи, когато трансформира своята планова в пазарна икономика. Може да се каже, че европейската интеграция също решително се повлия от Ерхардовата концепция. Трябва да се добави, че след Втората световна война в страните на Европа повсеместно се наблюдават вълни от национализации и тежнения към социалистически планови идеи. Ерхардовият успешен модел на свободен и социален стопански ред спаси демокрацията и пазарното стопанство в Европа, а и в света. Ерхард победи Маркс.

Може ли да говорим за някаква духовна основа на този модел?

Ерхард смята, че са немислими общество, стопанство и наука без морални ценности. Неговият модел Социално пазарно стопанство е морален вариант на пазарно стопанство. Този модел се гради върху разбирането, че свободата на човека представлява най-висша, абсолютна ценност. Ерхард определя свободата като естествено право на човека, а не като възможност за всеки, гарантирана от държавата.

Свободата на човека в обществото наистина трябва да се ограничава, но не от държавата или други колективи. В противен случай и затворникът в килията си е свободен човек. Единствената възможност за действително реализиране на свободата на индивида е доброволното самоограничаване на собствената свобода, т.е. отказът от начини на поведение, които засягат свободата и благосъстоянието на другите. За Ерхард свободата винаги е социално ориентирана – всеки човек има изначална социална ориентация, т.е. стреми се да се съобразява с другите, търси тяхното одобрение, иска да се държи социално, като се справя сам със своите материални нужди, без да „тежи” на другите.

Но в общество, което боледува поради необуздавания и безогледен произвол на груповите и индивидуалните интереси, човекът започва да се превръща в безскрупулен егоист. Изходът според Ерхард е държавата да използва закона и правото, за да наложи ред в стопанството и обществото, ориентиран към общото благо. Следва да се подчертае, че Ерхард не се задоволява с формалната свобода. Според него истинската свобода е възможна само, ако се гарантира нейната материална основа.

Най-общо казано, концепцията предлага уникалната възможност за обществено помирение, основано върху фундамент от общочовешки нравствени ценности и цели, които могат да се одобрят, възприемат и преследват от всеки.

Как виждате мястото на човека в тази концепция?

Без желанието и волята на гражданина да се справя самостоятелно с житейските си проблеми, Социалното пазарно стопанство не може да съществува. Но държавата трябва да гарантира на всеки необходимата степен на защитеност и подкрепа спрямо организираните групи по интереси, за да може да активизира неговия граждански кураж да отстоява своята свобода и самостоятелност.

Каква е същността на устройствената политика?

Става въпрос за политическото намерение да се засилва значението на пазарното стопанство в хода на времето. Пазарното стопанство се третира от Ерхард не като политическа, а като устройствена цел. Целта е да се изгражда действително пазарно стопанство без всякакви ограничения и изключения. Политиката не цели да манипулира или обуздава пазарното стопанство, а да го направи достъпно за всеки, т.е. да осигурява на всеки човек възможност за самостоятелно съществуване.

Накратко, устройствената политика е политика на въвеждане, съхраняване и разпространяване на пазарната икономика. Държавата носи отговорност единствено за реда в стопанството. Тя трябва да наложи свободен и социален стопански ред срещу егоистичните групови и индивидуални интереси. Т.е. става въпрос в крайна сметка държавата да преразпределя стопанската власт в обществото в полза на всеки производител и потребител.

Ерхард не превръща въвеждането на пазарното стопанство в догма или самоцел. Той държи реализирането на пазарното стопанство да се съобразява с конкретните условия в страната и да протича по социално поносим начин. Пазарните реформи не бива да пренебрегват съществуващите социални проблеми, още по-малко да създават нови проблеми. Устройствената политика се нуждае от одобрението на гражданите, от тяхното убеждение, че Социалното пазарно стопанство е сигурен и непрекъснат път към свобода и благосъстояние.

Atanas Uzunov

Какво разбирате под „съхраняване” на пазарното стопанство?

Реалното пазарно стопанство е „политическо” стопанство. В исторически план пазарното стопанство възниква във феодална среда, т.е. при вече съществуващи властни позиции на едни спрямо други групи. Самата конкуренция постоянно създава властни позиции за победителите в съревнованието. Свободата на пазарите е непрестанно заплашена също от държавни или други колективистични въздействия. И страхът от конкуренция подтиква стопанските лица към бягство от частна отговорност и тайни споразумения. Следователно пазарното стопанство е заплашено от саморазрушаване. Неговото съхраняване изисква устройствена политика, която не допуска прекомерна концентрация на капитала и предотвратява злоупотребите със стопанска власт на пазарите.

Как може да се предотврати тази прекомерна концентрация?

Като се води политика на противопоставяне на изкуствената концентрация на капитала и на разсейване на производствената собственост сред трудовото население. Така не само се променя отношението на работниците и служителите към печалбата, но се постига самостоятелен живот от все повече граждани. Държавата трябва твърдо да отстоява принципа, доходите да се определят според постиженията, като полага всички усилия за премахване на паразитните публични и частни институции и свързаните с тях доходи.

Самото пазарно стопанство постига пълна заетост, ако домакинствата и предприятията вземат самостоятелни решения за потреблението и производството, без да се повлияват от изкушенията на спекулантите и внушенията на различни мними експерти. При тази спонтанно постигана пълна заетост пазарното стопанство става принцип на самостоятелно съществуване на индивида. Освен това, така се засилват позициите на работното население. Държавата трябва да води също така политика на стабилни пари и стабилно ценово равнище, която не позволява на продавачите на блага и услуги с монополни позиции да ограбват домакинствата чрез инфлацията.

Лудвиг Ерхард не е против големите фирми, защото са големи, нито е за дребните фирми, защото са дребни. Той смята обаче, че на тяхната различна степен на свобода трябва да съответства различна степен на отговорност за съхраняване на стопанския и обществения ред, т.е. с гарантиране на стабилните пари, пълната заетост и пълната частна отговорност.

Какво разбирате под „разпространяване” на пазарната икономика?

Последователното, но постепенно, а в крайна сметка цялостно разпространяване на пазарния принцип в почти всички области на обществото, включително здравеопазване, образование, екология. Както показва опитът, пазарният принцип е най-ефективен при задоволяване на различните обществени и индивидуални нужди. Но не става дума за абсолютизиране на пазарното стопанство, нито за пазарен фундаментализъм или за изграждане на пазарно общество, защото се тръгва от позицията, че пазарните връзки не са единствените, още по-малко първичните, които интегрират обществото. За такива се приемат общочовешките нравствени ценности и общоодобримите цели, поставяни от обществената и стопанската политика.

Каква е ролята на държавата в Социалното пазарно стопанство?

Индустриалното и информационното общество се нуждае от силна държава, която иска и може да наложи реализиране на общото благо спрямо частните интереси. Това означава на практика, че с напредващато излизане на държавата от икономиката и отказването от всякакво регулиране и ограничаване на пазара, тя трябва да засилва своята устройствена функция – да съхранява свободния социален стопански ред, да активизира стопанските лица, като отстранява анонимизирането, колективизирането и бюрократизирането на отговорността на всеки.

Къде е разликата спрямо капитализма „laissez faire”?

Стопанската класика свежда държавата до „нощен пазач”, след като си свърши работата по изграждане на законодателство за защита на частната собственост и изравняване на социалните групи чрез премахване на раздадените преди това от нея привилегии на едни или въведените от нея дискриминации за други. Но представителите на класиката не забелязват, че по този начин не може да се премахне вече съществуващото и увеличило се в хода на индустриализацията фундаментално различие между групите, които притежават и групите, които не притежават ресурси за съществуване. Свободната игра на пазарните сили при това условие поляризира в нарастваща степен обществото. Ерхард смята, че държавата трябва да направи всичко възможно да възстанови нравствената обвързаност на свободата на всеки с общото благо и да вгради и гарантира материалната и духовната свобода на всеки в правов и стопански ред, което ще позволи да се възцарява все повече социална справедливост.

Могат ли устройствените принципи на този стопанско-етичен модел да намерят подходящи социални условия и в България?

Изграждането на пазарно стопанство, ако допуснем, че такава цел наистина е преследвана от политическия елит в България от края на 80-те и в последващите години, не протече успешно и доведе до хаос в икономиката и нищета за големи части от населението. За съжаление, както нашата широка общественост, така и нашите политици не познават дълбоко обмислената и дългосрочна концепция на Лудвиг Ерхард.

Имаме нужда от разясняване и разпространяване на идеите на Социалното пазарно стопанство, защото тъкмо те ще разбудят съзнанието на българина за ценността на свободата, ще възвърнат неговата вяра в постижимостта на свободата в съвременна България. Нуждаем се от оздравяване на съществуващия обществен и стопански ред. Важното е нашите граждани да осъзнаят, че Социалното пазарно стопанство е единствено сигурният начин, България бързо да се превърне в благосъстоятелна държава. Изграждането на нашето свободно настояще и бъдеще може да бъде завладяваща и вдъхновяваща задача, особено за младото поколение.

Доцент д-р Атанас Узунов е преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на монографиите „Социалното пазарно стопанство. Идея, концепция, практика”, „За теорията на порядъка”, съставител е на сборника „Избрани мисли на Лудвиг Ерхард”. Неотдавна излезе от печат неговият основен труд „Теоретичният фундамент на социалното пазарно стопанство”, изследване на научните и духовни пластове, от които израстват идеите на Лудвиг Ерхард. Атанас Узунов преподава и живее в София.