Участие

Йордан Василев: Мога ли да си купя демокрацията?!

J Vas1

Йордан Василев: Колко струва българската демокрация?

Отворено писмо на Йордан Василев, кандидат за кмет на София, издигнат от Българска демократична общност, до главните редактори и изпълнителните директори на българските медии.

Пиша тези редове с огромно разочарование и непримирима вяра, че личностите, призвани да бъдат част от „четвъртата власт” в нашата държава, не са напуснали постовете, които имат не по трудов договор, а по призвание. Повод за това писмо е настоящата предизборна кампания и дълбокото противоречие, с което се сблъсква моето лично разбиране за демокрацията и за провеждането на свободни избори.

За мен демокрацията е политическата система, която предоставя най-широка възможност за представителност на интересите на гражданите и в този процес медиите са институциите, които, използвайки властта си на информатор на обществото, намират баланса между частния и обществения интерес. За мое най-голямо разочарование в България настоящото състояние на медийния „пазар” не включва тази изключително важна функция, предпоставяща създаването на алтернативи. Всъщност, когато говорим за демокрация и за избори, думата „пазар” е може би най неподходящата, защото общественият интерес не може да бъде обект на стоково-парични отношения.

Ето защо се обръщам лично към Вас, защото Вие сте хората, които са призвани да защитават публичния интерес от злоупотреба, от корумпиране и брутална манипулация. Аз лично вярвам, че медиите по време на избори не може да имат само финансов интерес, а и етичен и морален ангажимент и то не за друго, а защото са част от развитието или застоя на държавата, в която работят.

Разглеждайки офертите, предоставени на предизбрния ми щаб от различните медии, се сблъсках с противоречие, което за мен лично изключва възможността на информирания избор на гражданите, представляващ част от демократичните процедури. Една бърза и лесна сметка колко трябва да струва една предизборна кампания с участие само в 5 типа медии поставя няколко драматично неудобни въпроса. Колко следва да похарчи една политическа сила или един кандидат?

Моите „повърхностни” справки водят до приблизителната сума от 250-300 хиляди лева. Ето и един бегъл полед върху числата:

БНР – 1 минута струва 35 лв – без ДДС;
БНТ – 1 минута струва 180лв – без ДДС;
Кабелен оператор – 1 минута струва 67 лв – без ДДС;
Национална информационна агенция – цена за интервю – 1900 лв – без ДДС;
Софийски всекидневник – 5000 лв (+30% за политическа реклама) за първа страница без ДДС.

Тези цени не се отнасят за клипове, рекламни карета, банери и т.н. маркетинг инструменти, те важат за тази част от журналистиката, която има за призвание да информира за програмите, за идеите, за приоритетите на кандидатите, които утре ще управляват.

За мен не е приемливо да съществува тарифа за обективно представяне на различните кандидати, защото този подход, предпоставя „СЪМ” да бъде подменен от „ИМАМ”!

Ако изключим парламентарно представените политически формации, които могат да осигурят такъв бюджет, възможно ли е според Вас да говорим за равнопоставеност или за създаването на алтернативи извън съществуващото статукво?

Отговорите, които дадох на самия себе си, ме натъжиха дълбоко. И не защото при тази ситуация аз лично не мога да спечеля изборите, а защото всички ние волю-неволю участваме в един процес по корумпиране на демокрацията.

Ако кандидатите трябва да заплатят тези суми и това е цената, за да се достигне до дадена управленска позиция, то тогава кой „би бил склонен да инвестира” в такова изначално непечелившо начинание? Как ще успее впоследствие да се „отблагодари” на спонсорите си и не се ли съгласяваме всички вкупом „anteprima” да „продадем душите” и да посеем предпоставките за корупция още преди да сме направили своя избор?! Защото публичните позиции не носят (по законова дефиниция) възвращаемост.

Мисля, че ще се съгласите с всичко казано по-горе, защото вече сме пораснали и знаем, че членският внос и доброволните дарения са безнадеждно недостатъчни. Вярно е също така, че времената, в които медиите „продаваха” новините и печелеха от способността си да съчетават публичния с частния си интерес, са отминали и е разрушена класическата пропорция, при която интересът към предлаганата информация от страна на медиите определяше печалбата им.

Но всъщност най-тежкият въпрос за всички нас (включвам и Вас в този списък) е с какви очи утре, знаейки колко пари са похарчени за достигане до една властова позиция, която не представлява търговски продукт и не се изплаща, ще съдим избраниците си за тяхното поведение?!

Означава ли това, че е дошъл и краят на демокрацията?

Колко струва българската демокрация?

Преди известно време Умберто Еко написа в предговора към своята последна книга, че днес не само политиците са корумпирани, корумпирано е цялото ни общество (включвам и себе си в този дълъг списък).

Искам да заявя предварително, че това писмо не е обвинение лично към някой от Вас. Това е обвинение към всички нас.

Демокрацията не може да съществува, ако няма демократи. Моето писмо е срещу предателството на елитите към демокрацията. Защото утре, когато корупцията започне да боде очите ни, всички ние няма да имаме право да критикуваме представителите на политическия елит, защото неусетно сме се превърнали в съучастници на този процес по човешка деградация.

Аз не искам от Вас да бъдете безсребреници, а да се опитате да бъдете по-широко скроени, по-търпеливи, по-наблюдателни и по-чувствителни към процесите в обществото, на което Вие сте призвани да бъдете опора.

Отместете поглед от дървото и съм уверен, че ще видите колко красива в многообразието си е гората!

С уважение и надежда!