Участие

Неделко Немски: Нуждата от партии отговаря на нуждата от демокрация

N Nemski

Условия за функциониране на многопартийна политическа система

Откъс от изказването на адвокат Неделко Немски от Пазарджик по време на международната дискусионна среща с християндемократи от Холандия.

В своето чисто историческо развитие човешката общност е вървяла по пътя на дивергенцията (раздалечаването) по отношение на интересите и нуждите на отделните индивиди и общности.

Идеята за партиите е следствие на Ренесансовата, християнска и хуманистично насочена политическа мисъл, която е следвало да отговори на обществените нужди от представителство на разнородни групи във властта, за да се стигне до относителен баланс на интересите помежду им. Стъпили върху този основополагащ фундамент, европейските народи в продължение на няколко столетия усъвършенстват механизмите на равновесие в обществата си.

Нуждата от партии отговаря на нуждата от демокрация. Истинската демокрация  се определя според М. Дюверже преди всичко чрез „свобода на народа и за всяка част от народа”, както това е формулирано във френската конституция от 1793 година. Според него плуралистичната демокрация такава, каквато съществува в Западна Европа, зависи от твърде строги условия на температура и налягане, които не могат да бъдат създадени лесно. Тя изисква минимален консенсус между всички партии въпреки техните различия.

Отдавна българските граждани свикнаха с мисълта, че многопартийната система в България не е резултат от обществените нужди, а съществуването й се оправдава от защита на олигархични интереси в техния най-архаичен смисъл. И ако някой е на друго мнение, ще припомня Платон, който казва, че Олигархията е държавна уредба, която зависи от имуществената оценка на  хората и при която управляват богатите, а бедните нямат никакво участие в управлението. Тя е управление, изпълнено с много злини. Основното благо на олигархията е богатството. 

Фасадният все още характер на демокрацията у нас, конституцията от 1991 година и лабораторното създаване на партийни формирования по никакъв начин не способстват за създаване на реална среда за функциониране на многопартийна система. Витае усещането за опортюнистичния посткомунистически  характер на така наречените в България леви и десни и нароените от тях по-едри и по-дребни партийни формации. Водещата се в публичното пространство полемика помежду им е свързана единствено с грижата за преизбирането им и в никакъв случай с желание за балансиране интересите в обществото.

В този ред на мисли вярвам, че в България има предостатъчно свободно  пространство за строителство на истинска многопартийна система по естествен път и тя може да бъде адекватно разпозната от избирателите. Другото  поведение би било едно продължаващо извращение с понятията и изтъркване от употреба на думите, водещо до пълното им обезсмисляне и отблъскване на гражданите от съвременния демократичен модел.