Начала

Политически принципи

korica2

Българската политика страда от остра липса на автентичност. Тя поражда горчивото усещане за неистинност, за подмяна. Отказът от развитие на ясна политическа идентичност води по необходимост до конюнктурна партийно-идеологическа принадлежност.

Знаем, че съществуват същностни политически различия, които имат смисъл. Вярваме, че произтичащите от тях противопоставяния са нормални, необходими и полезни за доброто функциониране на либерално-демократичната политическа система. Доминиращото разбиране за политическото като неистинно отвежда невъвлечени в политическия процес хора към периодично изповядване на вярата в „спасител”, който да решава всички проблеми.

С малко изключения съвременното българско политическо лидерство е от авторитарен тип, свързаните с него партийни формирования – капсулирани и еднолични. Ние определяме това за вредно, а властовото възпроизводство на дискредитирани политици – за един от най-болезнените симптоми на тежкото морално боледуване на родната политическа система.

Бягството на политическото в експертното е форма на лицемерие на политическата дейност. Прикриването на политическото зад експертното е вид  политическа безотговорност.

Ние отхвърляме популизма – едновременно съблазнително-ласкателен и лъжовен, защото държи гражданите в пасивност, като обрича големи части от тях на продължаваща зависимост. Популизмът поддържа една илюзорна действителност. Също като тоталитарните идеологии популизмът действа задкулисно, държи хората далеч от процесите на вземане на решения, изолира ги от участие в изработването на политики. За нас популизмът е коварен капан в буренака на колективните блянове. Той е вратата, през която в обществото нахлува произволът на нелегитимни лични и групови интереси, стихията, която събаря крехките устои на модерното демократично мислене и действие.

Считаме, че политиката трябва да служи на гражданите, а не гражданите  да бъдат в услуга на политиката. Липсата на силен граждански елит, загрижен и действително независим, липсата на извънвластови авторитети, лишава обществото от жизненоважни съпротивителни сили. По-често имитирани, понякога узурпирани, много граждански инициативи се ползват за старт и легитимация на съмнителни и спекулативни политически проекти.

Вярваме в смисъла на етичната политика като основа за политическо действие – практическото осъществяване на представата за добро, която намира израз в непосредствените действия и в готовността да бъдем оценявани по такива критерии. Разбирането ни за същността на човека и създаването на условия за достоен живот са предпоставки за етична политика.

Най-важната задача на политиката е така да формира институционалната рамка, че хората да постигат това, към което се стремят – за себе си и за другите. Вярваме в институциите, вярваме в политиката като форма за изразяване и защита на интересите на всички граждани. Успешната политика управлява не със забрани, а насърчава хората да разгръщат способностите си.

Вярваме, че общностите и държавното управление трябва да служат на общото благо. Нашата цел за съвместен живот е общото благо, а не клиентелната политика. Отделните личности и общности трябва да осъществяват стремежите си благодарение на своята инициативност, а не по благоволението на държавата. Разбирането ни за личността отрича както формите на колективизма, така и изкушенията на егоизма.

Когато не се отнема отговорността от хората да се справят сами, в семейството, чрез доброволното взаимодействие с другите, като участват в разнообразни общности, те имат повече възможности да изграждат задоволително своя живот. По-големите общности и държавата могат да се намесят тогава, когато изискванията превишават възможностите на отделния  човек и на по-малките общности.

Бъдеще има общество, което създава възможности на всеки човек да участва във  вземането на решения. Взаимността е израз на доверието между политиката и гражданите. Взаимността се изразява чрез партньорство и диалог с организациите и сдруженията на гражданското общество. В управленските рещения трябва да участват отделните граждани и общности, техните сдружения и обединения, професионалните и обществени организации, които са част от едно активно гражданско общество и които поемат отговорности в духа на общото благо.

Дълбоко същностна черта на активното гражданско общество е политическата култура. Политическата култура се формира от познанието за политическата система и свързаните с нея  убеждения, нейните роли, капацитети и приноси. Тя изразява специфичните политически ориентации на личността и на общностите – нагласите към политическата система и различните нейни части, към ролята на човека в нея. С тази утвърдена гражданска култура личностите и общностите получават възможност да влязат в политиката, да намерят езика, на който да изразят своите искания и средствата да ги приведат в действие.

Потребно ни е формиране на правово и демократично общество в полза на гражданите, със силен граждански контрол. То ще мотивира българските граждани да разчитат на политиката, без да отклоняват своята отговорност и да дават своя принос за благоденствието на общността. Добрата политика се нуждае от активно гражданско общество. Адекватна на свободното гражданско общество държавна организация може да бъде само правовата държава като всеобща негова политическа организация.

Проблемите на демократичните институции в България са част от общия проблем на „блокираната демокрация” – демокрацията, която не решава проблемите на гражданите. Юридическият безпорядък и постоянната намеса на  държавата зараждат политическа корупция. Всемогъщата държава не се стреми да създава условия за благосъстояние на своите граждани, а неумолимо преразпределя тяхното богаство.

Демократичната правова държава трябва да бъде пазител на общото благо, а не негов разпоредител. Важна задача на държавата е да отстоява общото благо в интерес на цялото общество, а не груповите интереси на отделните негови части. Правовата държава упражнява властта, за да защитава отделния човек. Тя гарантира вътрешната и външна сигурност на страната. Държавната власт е подчинена на правното задължение, тя е делегирана, следователно ограничена. Държавата не е всемогъща, тя дължи на всеки човек пространство, в което той да се развива, пространство, което никой не може да му отнеме.

Без ред и законност не може да има свобода! Нашите политически устои са вкоренени в това основно разбиране. Човешката свобода е възможна като част от общата свобода – затова е необходима обща институционална политическа и правна уредба, която не допуска никакви привилегии и осъществява еднаква юридическа защита на свободата на всеки човек.

Ние вярваме, че истинската свобода означава съвместимост на автономността с отговорността. Истинската свобода изисква от човека отговорност за собствените действия. Вярваме, че всеки е способен да се грижи за себе си, че може да поема отговорност и да помага на другите, да бъде в болката на хората, когато те не могат да се справят сами.

Личността разгръща свободата си самостоятелно и в рамките на различни общности. Нашата политика е насочена към създаване на условия за участие – на личността, на групите, на общностите от всякакъв вид, на гражданското общество.

Създаването на семейство, както и решението да имаш деца е личен избор, който ние подкрепяме. Държавата не може да нарежда на хората как да живеят. Вярваме, че семейството дава най-голям принос за развитието на обществото. Главна цел на нашата политика е семейството и насърчаването му спрямо другите житейски форми. Настояваме да бъде призната активната роля на семейството и твърдим, че тя не може да бъде заменена от други социални структури.

Уважението към възрастните, грижата за родители и прародители и отговорността към децата са ценностни ориентири за придаване смисъл на семейството. Към семейството причисляваме също самотните майки и бащи, които отглеждат децата си. Майката и бащата са еднакво важни за възпитанието на децата. Държавата не може да замени майката и бащата във функциите им на родители, а трябва да осигури условия за закрила на децата. В днешната ситуация семейството е ценен елемент на икономическатаи социална стабилност, то компенсира невъзможността на социалните политики на управлението да покрият целия спектър от нужди.